|
Блогът на dagma
Моят блог в Blog.bg
Автор: dagma Категория: Лични дневници
Прочетен: 4187 Постинги: 15 Коментари: 129Постинг
Обратно към блога | Предишен постинг
11.01 20:57 - Болнични размисли
Ако тръгнете по закътаната пътечка вляво от входа на „Майчин дом”, само след 2 минути бърз ход ще се озовете в малкото дворче на четириетажна неприветлива детска болница. В разните здравни справочници тя фигурира с претенциозното название – МБАЛ „Александровска” – Педиатрична клиника. Тази сиромашка и занемарена сграда е до болка позната на родителите на деца с хронични белодробни заболявания, чести пневмонии, деца с астма, или просто такива, чиято детска съдба ги е обременила с тежки и рецидивиращи респираторни инфекции.
На пръстите на двете ми ръце се изчислява броя на настойчивите „покани” за спешна хоспитализация на сина ми, които са ми отправяли, като в половината от случаите положението е било дотам критично, че не съм си позволявала да откажа. Така се случи, че настъпването на 2007 ни завари сами в мизерната болнична стая, пак там посрещнахме и тазгодишната Бъдни вечер, а и новата година. Това, което ми се иска да споделя обаче е извън личните ни изживявания, които в крайна сметка не засягат никого. Въпросната болница, в която леглата са постоянно заети и между чиито стени денонощно отекват пристъпи на кашлица и детски плач, е строена през „фашистската” 1938 година. На мръсната стена, точно до рядката посърнала елхица е окачена снимка на първите лекари работили в клиниката. Заглеждала съм се неведнъж в одухотворените благородни лица от снимката и нещо ми подсказва, че са били всеотдайни и компетентни. Сградата е била нова, уютно чиста и добре оборудвана за времето си, а дворът – приветлив и богат на зеленина. Оттогава са изминали цели 70 години. Но абсолютно нищо в интериора на болницата не подсказва, че тя е била обновявана и ремонтирана през това време. Очукани и захабени подови плочки, сиво-мръсни стени, остаряла и изкривена дървена дограма, отчупена наполовина дървена пейка в предверието, която посреща влизащите – това е само първото потискащо впечатление, което обстановката предполага. За децата, които нямат късмета да бъдат само амбулаторно прегледани и да си отидат у дома, изпитанието тепърва предстои. Леглото, на което ви настаняват (то разбира се е едно – за детето и майката-придружител) е с дюшек покрит с изкуствена кожа, чиято теоретична полза е непромокаемостта, а практичният резултат е неизбежното обилно нощно потене. В болницата има постоянен недостиг на апарати за инхалации, които са основното средство за лечение там. Веднъж бях учтиво помолена да донеса от къщи личният ни инхалатор, а при последния престой ни се падна допотопен апарат, чиито маркуч изскачаше с остро свистене, така че трябваше да го притискам силно към машината през цялото време на инхалиране. Ако веднъж липсват откашлечни сиропи, то следващият път си набавяш сам противоалергични лекарства. В детската клиника впрочем работи една от най-кадърните рентгенолози в София. Но за да стигнеш до рентгенологичния кабинет на първия етаж, трябва да прекосиш малко и студено коридорче, в което перманентно се разнася гнусната и остра смрад на обществена тоалетна. Причината – ами там е обществената тоалетна. Общото отходното място за пациенти и „придружителки” от етажа. Гледката зад постоянно отворената клозетна врата оставям на въображението. „Помещението” включва и душ, но досега не съм видяла някой да се е осмелил да го ползва. Пожълтели от урина юрганчета, нетърпима жега в едната стая и неработещо парно в другата, както и недостиг на обикновени живачни термометри допълват общата картина. По време на престоя се наложи да ползваме и линейка, чиято вътрешност представлява злокобна, ледено студена и тресяща се ламаринена кутия.
Единственото нововъведение е задължителната такса от 10 лева на ден за придружителя. С две думи, ако не можеш да си позволиш да извадиш от джоба си стотина лева, просто си тръгваш и оставяш детето зад себе си – независимо дали е ревящо бебе или 3-4 годишно дете парализирано от страх и ужас след болезненото вкарване на неизменния абокат. И тъй като майката не ползва нито легло, нито болнична храна, попитах какво заплащам с тази такса. „За-а-а електричество и вода... Но нали знаете, че не зависи от нас?” – сестрата говореше с неудобство и извинително. Предполагам, че новата такса е измислица не на болничното ръководство, а на министерството, което налага изключително централизиран контрол върху здравеопазването.
Хаос и мизерия царят в царството на детската кашлица. Това разбира се едва ли изненадва някого, но аз го преживявам лично. Когато телевизията покаже озлобената по селски физиономия на Гайдарски не намирам сили да простя на хората, които гласуваха за днешните управляващи, включително и за този некадърен и жесток висш администратор. Гайдарски е един от многото нагли и нечовешки корумпирани политици–търгаши с елементарна дребнава душевност, които днес биват псувани под сурдинка, но ако утре се състоят избори същите тези негодници отново ще получат народното доверие. Днес се изплащат немалки здравни вноски, от държавния бюджет се отпускат достатъчно пари за здравеопазване, а болничните услуги си остават обидно примитивни. Казват, че от 2009 година, вноската дори ще се увеличи с 50%. Въпреки всичко болниците западат и трупат дългове. За сметка на това Гайдарски е построил във Видин частна клиника със средства с неясен произход и върху чужд имот. А и как иначе – министърът е подкрепян от една партия със своеобразни критерии за нравственост. На колцина е известно например, че бащата на един от най-активните й „деятели” – Красимир Премянов, е известен с това, че в битността си на нелегален комунистически терорист е имал навика да напъхва отрязаната глава на жертвата си в собствения й корем. А когато до съществото Премянов застане Станишев, до него Гайдарски и нататък – Етем, Масларова, Доган, Петков и т.н. и т.н. ... „настава такъв живот, че ...”
Мисълта ми все пак беше за състоянието на Детската пулмология. Ще помислят някога ли комунистите и техните производни за децата, за болните, за страдащите? Питам се и сякаш виждам, как уродливи лица ми правят ухилено същия знак, който бандитът Куйович направи наскоро пред телевизионните
|
предложение за репортаж