Не знам откъде да започна. Криво ми е. Отчаяно ми е. Бих казала дори, че ми е озлобено, от което изпитвам срам.
Синът ми е трети клас. Месец и половина не беше на училище, както много свои връстници. Хеле най-после тръгна. Отдъхнах си. И аз, и баща му, и баба му,и дядо му, и другата му баба, и съседките, и моят шеф и шефа на съпруга ми, и котката вкъщи. Още от първия ден детето изпадна в пълно недоумение- госпожата му се била озлобила, само крещяла, заплашвала със забележки и двойки. Естествено, че не му повярвах и се опитах да го вразумя, че това не е вярно,че тя е просто взискателна и така трябва да бъде. На втория ден, детето се върна отчаяно и притеснено - госпожата им възложила за домашна работа първите девет урока по математика да си ги подготвят вкъщи. Срок за изпълнение на домашното - три дни! След което щели да последват забележки и двойки. Меко казано, шокирах се. Реших детето да ходи на занималня до обяд, където щели да подготвят уроците, а след обяд, да ходи на училище, за да взима другите уроци. Вчера синът ми се върна и се беше притеснил, че няма да се справи, защото поредната му домашна работа, беше върху три урока по "Човекът и природата" - уж преподадени /тоест - изгалопирани/. Днес се прибра със забележка - "Ученикът е с неподготвено домашно по "Човекът и природата". И с устна забележка,че следващият път следва двойка. Меко казано - съвсем се шокирах. Отворих учебника - незнамкояси употреба поред и установих, че страницата на единия урок е изрязана -- тоест текстът на урока липсва. Попитах го дали е показал това на госпожата, а той ми каза: "Да. И тя ми отговори,че няма какво да направи по този въпрос."
...
Щеше да бъде смешно, ако не беше трагично. Спестих поне още пет-десет умопомрачителни изказвания и възложени домашни работи. Но няма да спестя това, че детето ми е щуричко, че го влекат повече игрите, отколкото училището. Както и това, че за първи път го виждам толкова отчаяно и притеснено от училищни неволи.
В тази държава всеки глас е глас в пустиня. Поне дотогава, докато вибрациите от хилядите гласове не предизвикат мощна лавина, помитаща....каквото не е нужно.
|