|
Anorexia Nervosa
Биохимия и физиология на анорексия нервоза
Анорексия нервоза е сериозно психиатрично заболяване, характеризиращо се с разстроено самовъзприятие, много силен страх от надебеляване, отказ на храна и отслабване като неизменна цел.
Името на заболяването идва от гръцката дума "орекси", което означава апетит. Названието не е правилно да се смесва с анорексия, чийто причини могат да са различни. Заболелите от анорексия се наричат "анорексици" или "аноректици", които са със еднакво значение, но първото название е по-масово.
За да постигнат целта си - "идеалното тегло", заболелите от анорексия нервоза поддържат много строги диети, спортуват с часове и бягат. Храната става основното им занимание.
Анорексиците не осъзнават сериозността на положението, в което се намират. Около 30% от анорексиците имат този проблем през целия си живот. Също толкова от тях преживяват поне една животозастрашаваща криза свързана с храненето си. Повечето от тях умират преждевременно, а около 5% до 18% от хоспитализираните с анорексия нервоза умират по-късно от глад или самоубийство.
90% от страдащите от анорексия нервоза са жени. Средната възраст за начало на анорексията е 17 г, също така не се наблюдава при жени над 40 г. Известно е, че анорексия нервоза е сред основните причини за смърт при хората търсещи психологическа помощ.
Настоящата статия ще се занимае с различните биохимични причини и физиологични последици на анорексия нервоза. В следваща статия ще разгледаме психологическата страна на заболяването, начините за лекуване и връзките и с друго заболяване свързано с храненето - булимията.
Физиология на анорексията
Основните физиологични характеристики са свързани с това, че анорексикът гладува доброволно и се подлага на спортен шок - много тежки и дълги упражнения. Обикновено заболелите са доста активни, независимо от гладуването. Заболяването нанася щети на централната нервна система (има данни за аномалии в серотониновите и допаминови нива в мозъка), на имунната и половата системи.
Спекулира се около идеята, че за започване на анорексия нервоза има генетичен стимул, т.е. че определен ген е свързан с аномалия, която засяга невромедиатора серотонин. Това обаче не може само по себе си да е причина за заболяването, а по-скоро високите нива на серотонин носят на индивида повече тревожност. При нормални условия, ако човек гладува, неговите нива на серотонин се понижават. Те се увеличават тогава, когато има консумация на храна съдържаща аминокиселината триптофан, която има отношение към синтеза на серотонин. Имайки предвид това, се предполага, че анорексикът желаейки да намали тревожността си, не консумира храна. Това разбира се, е една от възможните биохимични гледни точки към протичането на анорексия нервоза.
Има данни, че хора пострадали от натравяне с живак, олово, берилий и арсен развиват вторично симптомите на анорексия. Предполага се, че отношение към развитие на анорексия имат някои витамини и минерали като магнезий и витамините от група B. При страдащите от анорексия нервоза има недостиг на цинк, което причинява увеличени нива мед, което пък от своя страна е свързано с психологически ефекти като депресия и безпокойство.
При изследвания проведени с опитни животни се вижда, че обекта на който са ограничени хранителните ресурси, но е дадена възможност да се упражнява, умира от глад и упражнения, за разлика от обекта, на който само са ограничена храната без да може да се упражнява - обекта не умира от глад. При опити с моделни животни се вижда, че организмите им се нагаждат към гладуването, за да не умрат.
За да не прекалим с физиологията и биохимията на това заболяване, ще спрем дотук. В следващата статия ще разберете повече за психологическата страна на анорексията, както и сложните и дълготрайни методики за овладяването и.
Ако имате въпроси или коментари към статията, моля кликнете тук, за да ги дискутирате с нашите читатели!
Моляте,вземи мерки!
|
На вниманието на Жана!Анорексия