|
Пристъпвам към изготвянето на това review с ясното съзнание, че не съм критик на литературни и други произведения. Всичко това е само едно мнение на човек, който преди 11 години също като много други беше разочарован от спирането на “Дъга”; това ми дава моралното право да изразя становище по продукта, който днес купих и прочетох. Изхождам също така от дългогодишния ми опит на оценяване художествената стойност на най-различни японски анимации и комикси, датиращи от 1970-те до съвременни дни.
Не по-малко от всички останали бях зарадван преди седмица, когато научих за завръщането на “Дъга – разкази в картинки”. Впоследствия заприиждаха съмнения, които днес най-после успях да структурирам. Първото нещо, което ми направи много силно впечатление (и за което не видях някой из форумите да се изказва) всъщност се намира на корицата. Това е именно онова малко бяло облаче с цифрата 1 над логото. Първи брой? Защо първи брой?? Нима не трябва проектът да бъде продължен, откъдето беше спрял преди години (някъде към брой 42, ако не се лъжа)? Тази единица над заглавието някакси ми говори, че става въпрос за нещо друго, не за старата “Дъга”. Допълнително притесненията ми се усилиха от съобщеното в един форум, че никой от старите създатели на списанието не участва във възраждането му. Трябваше да прочета закупеното, за да достигна до убеждението, което някои други вече споделиха: първи брой на новата “Дъга” не ми харесва особено.
Опасявам се, че първопричината за това е изработката на комиксите на съвсем аматьорски начала. Не мога да познавам художниците и авторите на историите, но не ми трябва много, за да осъзная, че това не е продукт на особено професионално творчество. Някои от изображенията и случките по-скоро напомнят за ученическо-любителски заложби, отколкото за талант на творец. Намирам също така за напълно уместна забележката в един от другите клубове, че броят клетки на дадена страница е намалял значително, това е в ущърб на историята. Нещо повече, струва ми се, че самите страници от дадена история са твърде малко. Добра идея би било да се намали общият брой на разказите за сметка на удължаването им.
Несъмнено почти никоя от прочетените от мен днес истории не се и доближава до духа на старите. А в крайна сметка, 11 години не са чак толкова много за компенсация на драстичната промяна, която се усеща. Много от разказите в новата “Дъга” са стандартно модернистични и сюрреалистични по своя облик – нещо, с което се прекалява въобще в съвремието ни, и срещу което явно авторите на комиксите не са имунизирани. Липсва като че ли семплата класика, простият изказ, детско наивното. Веднага бих цитирал някои конкретни заглавия: отсъствието на всякаква художествена стойност в стрийт-културната история “Искра и нейният тъмен”, откровено хамалския език в иначе добре нарисуваната и композирана “Сър Рицарлот” (доколко този език е образователен за читателите?...), безспорно излишната “Мозъчни донори” (съжалявам, но наистина квартално-низшите събития в бл. 283 на ж.к. Младост не предизвикват у мен интерес, по-скоро възмущение от примера, който се дава). Разбира се, съществуват и няколко успешно изградени разказа, поименно това са “Ловецът на плъхове” (като че ли ми допадна най-много), “Златка – златното момиче”, както и някои други, които засега не впечатляват особено, но имат потенциал за развитие. Болшинството обаче е изградено на базата на съвременните недотам ценностни тенденции, вместо на старите идеи и образи.
В една от съседните теми в този клуб, chilko спомена, че присъстват и “български манга комикси” и макар да разбирам какво той има впредвид, се опасявам, че въпросните са не съвсем в традиционния японски стил манга. Най-близко до представата е разказът “Bion #01”, но съществено различаващото го от популярната манга е като че ли твърде обилната намеса на човешка ръка във всеки щрих. Да не забравяме, че от много години насам мангата в Япония се дообработва с компютър, и по-специално фонът на клетките. Това позволява да се откроява много ясно нарисуваният герой от компютърно генерирания фон. Наличието на толкова много графични щрихи и детайли сякаш затормозява окото; може би трябва да се намери начин да изпъква важното пред маловажното. И все пак не бих си позволил да давам съвети в излишък, защото не ми е известно дали със сигурност първоначалната идея на автора на историята е била да създаде манга стил. В крайна сметка “манга” като концепция, философия и краен продукт е нещо твърде характерно за японската народопсихология и стил; в такъв аспект е трудно извън Япония да се постигне същият резултат.
Оценявам положително доста от допълнителните рубрики на списанието. PC игра на броя е нелоша идея, същото и за главоблъсканиците и задачите в средата на броя. Относно тях обаче смятам че обемът им е малък. Да си припомним колко много бяха те в старата “Дъга”. След някои определени истории имаше загадки, представени от самите герои от историята. Намирам приложения плакат на “Радит” за художествено и композиционно издържан. Не ми допада обаче присъствието на водещите на предаването “Споко”, но това го отдавам само на собствените си вкусове. Особено ми е неприятно, че намирам това малко приложение за цигарите и канабиса. За Бога, точно това ли трябваше да се слива с носталгичните ми спомени по “Дъга”?... Оттук въобще заключавам, че “поредицата за деца и юноши” явно се отнася вече за съвсем друг тип деца и юноши. Самите разкази също го потвърждават.
Ако се върнем назад във времето и спомените, ще осъзнаем, че старата “Дъга” беше и си остава култово списание за България. Историите в нея бяха красиви, прости, приказни, понякога детски, но най-вече запленяващи. Герои като Чоко и Боко, ЕЛО, Дарко, Бръмбара Пик, изследователите от Великите Географски Открития и всички останали съвсем не са забравени от хората, които са си купили и новата “Дъга”. Нещо повече – струва ми се, че те малко или много са очаквали отново да ги видят на страниците на списанието. Наместо това се появяват образи и случки от едно съвсем ново измерение, от една друга действителност – днешната. А нима това беше целта на възраждането? Не трябваше ли новата “Дъга” да запази стария си облик и дух, за да съществува като доказателство за непреходността на стойностното? Въобще, старото списание се беше превърнало в една митологема, за съжаление в голяма степен низвергната от новия продукт. В тази връзка е и актуалният въпрос, който особено ме вълнува – дали са закупени правата за името и външния вид на “Дъга” (ако те са били патентовани преди години), или това е по-скоро самостойна инициатива. Ако е имало прехвърляне на права (по-вероятният вариант), тогава имам нов въпрос – кой е направил по-голямата грешка: този, който е продал класически продукт, без да се поинтересува от бъдещето му, или този, който купувайки го е бил наясно, че чрез твърде много иновации може да разруши митологемата.
С риск да стана досадно банален, отново ще припомня случая с анимето Saint Seiya, което се възроди цели 13 години след спирането му през 1989, но – забележете – с усилията на компания TOEI, която успя да събере целия основен авторски състав на сериала: режисьор, сценаристи, аниматори, дизайнер на героите, озвучители, композитор – някои от тях отдавна вече не работеха в аниме индустрията. И това беше не просто доброжелателна политика на компания TOEI, а една напълно печеливша бизнес стратегия, защото те ясно осъзнаха, че само чрез наличието на същия колектив и пълното запазване на стария дух на анимето могат отново да се постигнат невероятни резултати, 13 години по-късно. И фактите го доказват – печалбите са толкова добри, че TOEI вече има дългосрочни планове за още епизоди и пълнометражни филми поне за няколко години напред.
Знам, че много хора с право ще са недоволни от изписаното от мен дотук, с мотива, че на първи брой всичко е простено, но аз не споделям този начин на мислене. Напротив – смятам, че критиките и съветите са уместни най-вече в началната фаза, когато нещата могат да се променят бързо, адекватно и към по-добро.
Въпреки всичко, аз ще купувам и бъдещите броеве, като пожелавам успех на инициаторите на идеята и ги приканвам да подобряват “Дъга” по всички възможни начини.
Saint Seiya Tenkai, February 2004!
|
[OT] Поглед върху "Дъга"
(аниме гуру)
