|
Пътят на Македония към Европа минава и през възкресяването на културно-исторически паметници
На територията на днешна Република Македония системно се унищожават вековни паметници на българската култура и Българската православна църква, се казва в писмо, което ВМРО е изпратила до Българската национална комисия за ЮНЕСКО и до Световния съвет на църквите. Като се позовава на международната практика, утвърдените европейски правила и преди всичко на Международната конвенция за опазване на световното културно и природно наследство от 1972 година, ВМРО настоява това и следващите македонски правителства да възстановят или да позволят на български институции да възстановят пораженията и премахнат фалшификациите, извършени върху български културни и исторически паметници в Македония.
Как се стига до войната срещу паметниците?
Бащите на създадената с декрет през 1944 година македонска нация, заличили с един замах 1200-годишната история на население от 1,2 милиона души, в началото не са се замислили над факта, че всички културно-исторически паметници в Македония са български. На български език са надписите по църкви и манастири, крепости и гробища, мостове и чешми. Впоследствие тази истина се превръща в проблем за управляващите в Скопие и тогава започва истински поход за унищожаване на българското наследство. С гробищата е лесно - те просто биват съборени с булдозери, паметниците изпотрошени, за да не се види, че македонците са били с български имена и надгробните им надписи са на български език. Остават само онези български гробища, които са разположени по стръмни и поради това недостъпни за булдозерите склонове, като това във Велес примерно.
Българският цар Борис I, изобразен като ктитор на Кичевския манастир "Св. Богородица Пречиста", фреска ХIХ век. Надписът е заличен
СНИМКА: "Десетте лъжи на македонизма" (Божидар Димитров)
Някъде се получават и куриози. В село Цапари, Битолско, дало много жертви в Илинденското въстание, е построен първият паметник на илинденци. Всичките 102 имена са български, завършват на "ов" и "ев". В непосредствена близост стои паметник на загиналите в антифашистката борба - 16 души, фамилиите им завършват на "ски".
Трудно и нереално би било нашата страна да иска възстановяване на разрушените граждански гробища, но поне ще положим усилия малкото оцелели гробища да бъдат обявени за паметници и да бъдат съхранени, обясняват авторите на писмото.
Друг е въпросът с унищожаването на български военни гробища, каквито в Македония има много. През 1913 г. по целия фронт, макар и за кратко време - месец и половина, са се водили тежки боеве между българската, сръбската и гръцката армии. Така че Източна Македония е била осеяна с военни гробища от тази епоха. Вече ги няма. През Първата световна война фронтът с Антантата минава приблизително по днешната македоно-гръцка граница, в боевете са загинали около 60 хиляди български войници и офицери. През Втората световна война също са се водили боеве - с титовите партизани, след това с немците през есента на 1944 г. Освен това в Македония има хиляди места, където бойци от четите на ВМРО в течение на десетилетия са се сражавали с турците и където са загивали хора както от Македония, така и от България.
Почти всички военни гробища са унищожени - нарочно, целенасочено и системно
На Българската държава не е било разрешавано да се грижи за тях нито в кралска, нито в комунистическа Югославия, местните хора разграбили каменните плочи и кръстове за строителен материал… Така например с надгробни камъни са изградени вилите и оградите край брега на Дойранското езеро, там, където са се разиграли най-епичните битки през Първата световна война. Взривен е величественият паметник, изграден със средства, събрани от войниците на Девета плевенска дивизия, край село Гопчели. Порутени са всички гробища край шестте военно-полеви болници, разрушени са българските военни паметници край Битоля - мястото на вторите по интензивност сражения през същата война между българската армия и армиите на 22 народа…
Странното е, че в Македония добре се съхраняват военните гробища на страните от Антантата, т.е. на бойците, паднали под щиковете и куршумите на българските войници. Френските военни гробища в Скопие, Битоля и Прилеп приличат на цветни градини, с правилни алеи, добре подредени кръстове. Същото е с гръцките и сръбските военни гробища. А най-поддържани са английските - с надпис на входа: "Англия никога не ще ви забрави".
Забравила ли е България своите загинали войници? А Македония? Напоследък дори интелектуалци в Скопие издигат глас в защита на българските гробища, защото техните деди също са погребани там. Нали са били войници и офицери в българската армия? От загиналите в Първата световна война 60 хиляди българи те са поне 15 хиляди. Нормално ли е днешна Македония да забравя своите герои, а да се покланя на гробовете на тези, които я поробиха и я превърнаха в Южна Сърбия?
Военните гробища са защитени от международна конвенция, аргументите за която са напълно разбираеми - дори войниците, загинали за една несправедлива кауза, заслужават почит, защото са служили на родината си. Оказва се, че тази конвенция е спазвал дори Съветският съюз, като е запазил германските военни гробища от Втората световна война. Така че Германия получи възможност да ги приведе в ред. Нека припомним, че и президентът Рейгън след идването си на власт се поклони на есесовско военно гробище в Германия. И обясни това, макар тогава мнозина да не приеха аргументите му.
България няма никакво основание да се срамува от своите войници. Така че време е да плати дълга си към тяхната памет.
Църквите и манастирите също чакат справедливост
Няма село и паланка в Македония, където да не е имало църква, построена или през средновековието по време на българските царе, или по време на Възраждането, продължило до 1912 г. В църквите има фрески, а по тях - надписи. На български език, естествено. Не е могло всички те да бъдат заличени или променени. Но се започва унищожителен поход срещу всяко определение "българско, български" в надписите. По-голямата част от църквите са построени по време на българското Възраждане и имали посветителни надписи, примерно: "От българската църковна община". Или просто: "От православните българи". Тези надписи били изчуквани най-старателно, понякога заличавали само думата "български", а надписът оставал, независимо че е на български език. На други места заличавали целия надпис и го заменяли с друг, както е в църквата "Св. Димитрий" в Скопие, централната възрожденска църква в града. Там надписът на входа, че църквата е построена от православните българи в Скопие в 1863 година, три пъти е бил заменян. Най-напред през 1913 г. - с надпис на сръбски език, че построена е църквата от сръбската църковна община в града. След разрушителното земетресение в Скопие сръбският надпис е махнат и е поставен нов - на съвременен македонски език. Според него църквата е "построена от православните християни в Скопие". Оригиналният надпис обаче, разказва историкът Божидар Димитров, е открит преди година в буренясалия църковен двор от група българи, един от които го прибрал в къщата си.
Когато култът към Кирил и Методий се разпространява широко в българските земи, това става след Кримската война от 1856 г., във всички македонски църкви се появяват огромни икони на двамата братя, поставени на стойки вляво от олтара. Тези икони се появяват между 1856 и 1863 г., когато нито Българската екзархия съществува, нито Българска държава, но надписите върху тях гласят: "български просветители от Преслав". Почти при всички тези икони днес в надписите определението "български" е изтрито. Изглежда поръчителят на тази вандалщина обаче не е знаел, че Преслав е столица на средновековна България, защото не е заличен. Сега под иконите на св. св. Кирил и Методий пише: "просветители от Преслав IХ век". На много места не са се потрудили на изтритото място, където е стояла думата "български", да напишат нещо друго. Пак така е било постъпено и с иконите на св. Седмочисленици, където определението "български" или "болгарски" е изтрито.
В много македонски църкви, особено в Западна Македония, във фрески или в икони е представен и цар Борис I, още повече, че той е бил ктитор на няколко големи манастира, за което има достатъчно писмени данни - на манастира "Св. Наум" на Охридското езеро, на Девърския, на Кичевския манастир. Вариантите за промяна на надписите са много. В "Св.Наум" е изтрито част от името Михаил Борис, липсва "рис", останало е само "Бо". В Кичевския манастир името му напълно е заличено и не е написано нищо. В Дебърския манастир някогашният надпис "Св. Борис цар болгарски" сега гласи: "Св. Стефан цар Дечански", т.е. написано е името на един сръбски крал светец. Куриозното е, че старият надпис личи отдолу и че дори фалшификацията е на български език. Няма как, целият този огромен манастир със стотиците си надписи е изписан на български.
Не копай, за да не намериш, бил девизът на македонските археолози
Така поне се шегуват техни колеги отсам границата, имали възможността да обменят професионален опит. В Македония са запазени около една дузина средновековни български крепости. Повечето от тях, включително и столицата на иначе обявения за македонски цар Самуил, не се разкопават. Защото властите се боят да не би археолозите да открият надпис, подобен на намерения през 1956 г. в Битоля. От него става ясно, че крепостта Битоля е "изградена от цар Иван Владислав, самодържец български, българин родом, за спасението на живота на българите в Битоля". Този надпис и досега стои "арестуван" в мазето на битолския музей и не се показва на посетители. От гледна точка на науката подобно отношение е най-малкото нелепо. Защото това е най-големият славянски надпис от Х-ХI век, открит досега. Той съдържа 350 букви, докато намерените у нас славянски надписи от тази епоха съдържат не повече от 70-80 букви.
Божидар Димитров твърди, че с ушите си е чувал как на въпроса защо не копаят тези прекрасни останки на средновековни крепости, тамошните археолози отговаряли: "Да,да, та да излезе нещо като в Битоля."
Авторите на писмото на ВМРО до ЮНЕСКО отбелязват, че не сегашното правителство в Скопие носи вина за стореното в миналото, нито за това, което в момента вършат вандалите сърбомани. Но щом съседната нам държава иска да влезе в европейските структури, нейното правителство би трябвало да знае, че досегашното отношение към българското културно-историческо наследство може да се превърне в пречка за присъединяването към ЕС.
|
Macedonia in EU???
