Материалът е публикуван в последния брой на в-к "Македония" от 02.08.2000г. ======================================================= Сами Рафаел е родeн в София през 1927 а. в семейство на евреи - баща му е от България, майка му от Вардарска Македония. През 1943 в. е изселен за едно със семейството си в Русе. При връщането си в София постъпва като доброволец, завършвайки парашутната школа в Божурище-курса за инструктори. През 1947 е. напуска България и отива в Израел в навечерието на обявяването на независимостта на еврейската държава. Той е един от четиримата основатели на парашутното вовнно училище и парашутните Воиски на Израел. През 1950г. става първият носител на орден за храброст, Връчен му лично от министър-председателя и министьр на отбраната Давид Бен Горион. Чин - подполковник. През 1992г. участва в побратимяването между София и Тал Авив. ======================================================= Сами РАФАЕЛ Искам да ми дадат възможност да говоря по Българската телевизия. Неда говоря за собствените си или за някакви котерийни интереси. Не съм в България, за да правя бизнес, а съм в България със семейството си, с децата, с внуците, защото обичам тази земя, защото тук съм роден и възпитан, защото тук наистина видях един народ, който още преди десет века е дал убежище на евреите, бягащи от погромите в Испания, Германия, Австрия, Португалия, Румъния... И те, подгонените отвсякьде, влизат в България и живеят добре с хуманния български народ. Ами това са факти, които всеки интелигентен и обикновен българин трябва да знае. Българският народ не е прост народ. Интелигенцията на България бе известна в света, на Балканите и в Европа. А днес държавцици и лъжеисторици измисляу разни доводи и петнят българския народ в убийството на 11 343 невинни беломорски евреи, за които ние, българите, казвам „ние", защо то аз съм роден тук и в Израел се наричам Сами Българина. И аз не мога да приема това. Това, което се прави тук, е престъпление, това е кощунство да се твърди, че българският народ, българският цар са съдействали за избиването на невинните евреи от Беломорието. Много сьжалявам, но това, което твърди Желю Желев във в.„24 часа" от 24 юли т.г., е една историческа лъжа. Напротив, българските железничари, това се знаеше и се насърчаваше от правителството, саботираха депортирането на тези евреи и те не отваряха линиите, те умишлено бавеха транспортирането на македонските евреи, за да може партизаните на Тито да нападнат тези влакове и да освободят нашите сънародници, да ги нападнат и грьцките патриоти в кавички, и да освободят натоварените евреи. И защо Гръцката патриаршия не възропта, защо парламентът в Атина не излъчи един гръцки Димитър Пешев. Защо Тито не направи нищо? Защо Дража Михайлович, фашистът, който изпрати срещу Съветския съюз две бригади, не направи нещо, за да спаси тези евреи? А Негово величество цар Борис III не изпрати войски да воюват срещу СССР, срещу братска Русия. Помнете, господа, Елин Пелин е бил германофил, пред седател на писателския съюз, но отива при цар Борис III и казва: „Царю, не пращай евреите никьде, те са наши братя!" Нали той е фашист, нали той е германофил, защо се грижи за евреите. Това беше хуманността на българина. А Владо Куртев, членът на ЦК на ВМРО, заплаши министър Габровски, че ако бъдат депортирани евреите, ВМРО ще отмъсти за тях. И ТУК СТИГAМЕ до деликатното положение на цар Борис III като държавен глава, подписал Тристранния пакт. А защо той подписа Тристранния пакт? Помнете, господа, ако днес има българи, които не могат да разберат повелята на тогавашния момент, това ще остави ужасно петно во веки веков върху България. България подписа Тристранния пакт, защото искаше да коригира неправдата на жестокия Ньоиски договор от 1919 г. във Версай. Със своята несправедливост този договор сам. по себе си стана първопричина за следващата световна война и заради откъснатите три свещени територии от България - Добруджа, Македония, Тракия. Кой български патриот днеска би се изправил срещу един евреин израелец, роден в България, патриот, чийто баща е служил 7 години тука и е награждаван с ордени и е казвал: „Македония е наша", „Добруджа е наша", „Тракия е наша". Така съм възпитан и аз: Така искам и Голан да остане израелски. Аз съм патриот националист и не продавам родината си на никого. Отечеството ми днеска е Израел, но България ще остане во веки веков моята родина, защото тука се родих, тука учих, тука служих, тука получих парашутното си образование и званието „инструктор парашутист" и отидох и станах съосновател на една от славните бойни части на Израел, това са парашутните части. Чест и слава, почит, признателност и благодарност на българския народ. СЕГА, ГОСПОДА, трябва да отделим две неща. Първо. Спасяването на българските евреи е свършен факт и тук няма никакво място за спорове. Един народ, с един монарх, с патриоти от всички съсловия, от всички институции извършиха това благородно дело. И монархът дипломатично отклоняваше германски те претенции за депортация. Той казваше: „Евреите са ни необходими тук да строят пътища и мостове." И това ни спасява. Нали политиката е изкуство на възможното. Това беше възможно да направи цар Борис и той го направи. И спасява нас от смърт. И второ. Причината за сегашната акция по повод паметните плочи на царя и царицата в Израел е многр дълбока. Това е скандал. В началото аз смятах, че това е едно невинно решение на нашия върховен съдия Моше Бейски, който е бил роб при Шиндлер. Точно това, което ние не бяхме в България. Моше Бейски, подкокоросан, предполагам, от някои имена, които не искам да спомена и които вие знаете, и които не са доброжелатели на българския народ и премълчават или преиначават истината, българската история, фактите, каквито са били. Деянията на тези наши личности са скандални. И ако днеска ние не кажем истината по този въпрос, ние ставаме сьучастници в едно престьпление спрямо българската история и спрямо българското бъдеще. Би било наивно да не разберем какво целят тези хора. Би било наивно да не разберем, че тук се крие нещо много по-съществено, много по-дълбоко, много по-опасно за българския народ. Какво е това? Цели се да се понижи, да се омаловажи, да се опетни България. Да се говори лошо за българския народ, защото завистта и нена вистта на някои наши съседи, не знам как да ги нарека, не се спират пред нищо, за да навредят на България и на нейните интереси, на интересите на българския народ. И се намериха български лъжеисторици и политици, които с ентусиазъм започнаха да помагат на тези антибългарски сили. Възможно ли е един народ да спаси 50 000 евреи и да убие 11 343 други умишлено, както твърди Желю Желев, защото му е удобно така, за да нарича монарха военнопрестъпник. Ако този монарх беше военнопрестъпник, той щеше да бъде съден от международните сьдилища. В Нюрнберг осъдиха всички и високо се чуха имената на военнопрестьпниците. Цар Борис III не е бил военнопрестьпник. Той е бил държавник. Той е милеел за националните интереси на България, той е мислил за откьснатите територии и за поробените българи и именно заради това той подписва Тристранния пакт. И затова неговият подвиг е още по-голям, защото като съюзник на Хитлер той му се противопоставя. Ако не беше се противопоставил, ние, български теевреи, днеска нямаше да свидетелстваме за хуманността, за добродетелността на всички онези българи, които направиха самолични жертви за спасяването ни. Нашият морален дьлг е да се противопоставим на твърденията на лъжеисториците, които продължават да петнят българския народ като убиец на 11 343 жертви. AКО БЪЛГАРИЯ, българските държавници, политици, депутати днес не протестират, не изпратят официално една нота до израелското праТзителство, в която да искат да се разясни този въпрос, те стават мьлчаливи участници в едно престъпление срещу България. А има още архиви, които могат да бъдат открити. Един от тях е архивът на Първи военен български корпус, който е имал две задачи: една полицейска - да пази реда и мира, и втора - да бди за евентуална инвазия от страна на СССР през Турция към България. Нищо повече. Този корпус не е изнасилил нито адна еврейка, не е ограбил нито един еврейски дом нито в Гърция, нито в Македония, нито в Тракия. Да вършат това прилягаше повече на Айхман и на неговите подчинени. Александър Белев, комисарят по еврейските въпроси, се опита да приглася на Айхман, като без разрешението на царя се опита да изпрати в лагерите на смъртта евреи от Кюстендил и Пловдив, но не успя. Царят се разпореди Александър Белев да бъде уволнен от заеманата длъжност... Не съм политик и се чудя как може един българин, бил той какьвто и да е, да не познава елементарни факти за цар Борис III, да не знае за миналото и да милее за бъдещето на своя народ и да съдейства името на този народ да се петни като убиец на невинни наши сънародници. В момента се пишат такива грозни неща против България, а не чувам някой да надига глас на възмущение. Време е да се събудят българските националисти. Може да не си монархист, но това не означава, че ти си антибългарин. Това не означава, че ние не знаем истината за цар Борис III, които на 28 август 1943 г. беше умрял изкуствено, защото не беше се съгласил с престъпните искания на Хитлер да се изпратят български войски на източния фронт и да бъдат депортирани евреите. Тoва не знаят ли българските антимонархисти? И защо на 9 септември 1944 г. го извадиха от гроба, за да го хвърлят. Каква опасност беше той тогава за България?! Злобата. Само една злоба, посредственост, простащина, завист и стремеж за заличаване на спомена за един монарх. Но България е имала и други династии: Кубрат, Аспарух, Крум, Борис I, Симеон, Асен, Калоян - всичките ли трябваше да бъдат извадени от гробовете? Наистина болшевизмьт нанесе много беди на България. Това противопоставяне по изкуствен признак на българи срещу българи е най-голямото зло, което донесе болшевизмът на България... АКО БЪЛГАРИНЪТ младият, възрастният, старецът - не се върне към тази икона, която се нарича България, т.е. към завета на прадедите ни: „Обичай родината си!", „Обичай земята си, обичай българския народ" - то всички ние, българите, ще закрачим c бързи крачки към своето самоунищожаване. Нека Желю Желев да каже обича ли България, обича ли българския народ. Ако да - на фронта да ги защити с всичко, а не да бръщолеви, че цар Борис III бил военнопрестьпник... Изходът е да се сьбере един тръст от мозъци, от добри българи, от патриоти, да се анализира всичко, но не от партийни позиции, а от национални. Това петно трябва да се измие. И аз съм убеден, че благородният, хуманният български народ ще намери достойните си и истински синове, които както някога спасяваха нас, българските евреи, сега ще спасят и България от нейните недостойни и заблудени чада, продали се на враговете й.