|
|
Да, така е. Първоначално явлението може и да е имало по-сложен характер. Някои села, да кажем условно "по-патриотичните", почти изцяло са се изселвали в България (да си спомним за героичното Кономлади, Костурско, за което Христо Силянов (1912) пише нещо от сорта: Ако по някаква причина гъркоманския Костур трябва да остане в Гърция, ние ще направим Кономлади околийски център. Сега има село Ново Кономлади, между Сандански и Петрич, населено с потомци на кономладчани. Дядо ми веднъж ми разказваше колко странно говорели старите там).
Други села изцяло са си оставали. В трети села, където са враждували по махали нещата са по-сложни. Въпрос на колективна психология. Крайният резултат обаче е ясен и печален.
Не знам доколко е истина, но Хр. Силянов пише, че дори патриаршистите там не са харесали гръцките войници, а турците са искали да бъдат окупирани от българи. Славели сме се като по-благородни към победените.
|
| |
|
|
|