Проф.д-р Константин КОСТОВ „Бьди вьзторжен идеалист, смел до безумие, влюбен в България до фанатизъм, честен до самопожертвувание." В-к "Македония", бр.21, 24 май 2000г. Вече 83 години отлетяха вьв вечноста, откъдето вражески снаряд отне живота на една от най-ярките фигури на нашата военна история. На 27 май 1917 г. престава да тупти сърцето, което години наред вдъхновяваше войници и офицери в безпределна обич към Бьлгария. Роден и отраснал в Скопие, завьршил педагогическото училище в родния си град и участвал в революционните борби за освобождение от турско робство. Родолюбивият му дух го заставя да напусне Скопие, да дойде в Бьлгария и да постъпи вьв Военното училище, което завьршва с отличен успех. Тук той се отличил особено вьв военните науки: тактика, военна история, военна психология и педагогика. Още като млад подпоручик отдал сърцето и душата си на предана служба на цар и отечество. Всред своите подчинени той по-казва блестящи качества на офицер и бьрзо завладява сьрцата на подчинените си. Като ротен командир вьв Военното училище оставя трайни спомени за високонравствен и отлично подготвен във военното дело командир. Изпратен вьв военната академия в Русия, той я завършва с отличен успех. Балканската война 1912 г. заварва Дрангов като началник-щаб на бригада. Пьрвата световна война Дрангов започва като командир на 5-и македонски полк. Сьс своята бе-зумна храброст начело на полка той бьрзо освобождава голяма част от македонската земя. Тежките боеве, които водела бьлгарската войска, лишила армията ни от много млади офицери. Главното командване в лицето на ген. Жеков вьзлага на Дрангов в родния му град Скопие да организира школа за обучение на запасни офицери. Тук геният му като пьлководец и сьрцевед напьлно блесва. Голям възпитател, ненадминат педагог, той успява за кратко време да под готви блестящи бойни командири. През цялото време на обучението и възпитанието Дрангов е бил всред своите школници. Когато тръгвали на поход пеша, с бойни маршове води своите подчинени. На обяд и вечер той се е хранел с тях, а когато имало тържества вьв военния клуб, той се веселял за едно с подчинените си. В свойте речи пред възпитаниците той е изричал крилати слова, които завинаги ще останат в бьл гарския военен катехизис: „Две смърти няма, без една не може!", „Празна раница не пази граница!" Грижите за подчинените му стана ли пословични и те казвали: „Има Дрангов, има хляб, няма Дрангов, няма хляб!" Обичта, която Дрангов вдъхнал на своите школници след завършването на подготовката си, те пренесли всред войниците на трите воюващи бьлгарски армии. Дрангов го изпращат в Трета армия като щабни офицер. Тази длъжност не му се понравила и той подал рапорт да бьде преместен в най-горещата точка на военните действия. Командването уважава рапорта му и го назначава коман дир на Девети пехотен пловдивски полк, който отбранявал позициите при Завоя на Черна. Сьглашенската армия след неуспех при Дойран сьсредоточава тук огромни военни сили - пехота и артилерия. французите с бесни атаки се стре мели да направят пробив при За воя на Черна. Те засипвали със снаряди бьлгарските позиции, но всяка тяхна атака била отбльсва на. Не един път Дрангов нагазвал мьтните води на Черна и повеждал своите смели юнаци срещу смьрт та. Вражески куршум или снаряд за него като че ли нямало. Той го ворел пред войниците си, че ко мандирьт трябва прьв да умре в боя. И действително това станало. В една майска утрин, на 27 май 1917 г., когато пролепа била най-прекрасна, Черна - най-мьтна, неприятелският огьн - най-силен, Дрангов излиза от землянката си да обиколи своите орли, да бьде близо до тях, да ги насьрчи и ободри да отбият поредната неприятелска атака. Офицерите го предупредили да не излиза от окопите, до като не спре артилерийският огън, но той не се вслушал в сьвета им. Застанал прав на позициите, като бойно знаме срещу смьртта, верен на своя дьлг кьм България. Снаряд пада близо до него и отнема живота на този прекрасен командир. Угасна едно войнишко сьрце, сьрцето на един рицар на честта, гениален командир и голям българин. Дрангов е забележителна личност в нашата история. Мнозина го сравняват с маршал Фош. Дрангов е още по-голяна личност от Фош, тъй като той е син на една малка България и умира на позициите, като показва единството между думите и делата. Полковник Дрангов е голям военен писател. Шедьоври ще останат произведенията му: „Юнаци, изпьлнете клетвата!" и „Помни войната!" В книгата „Помни войната" Дрангов прави философско психологическо обобщение на войната като най-важно събитие за всяка страна. Дрангов дава отри цателна преценка на войната вь обще, но сьщевременно не отрича онази война, която води до осво бождение на народите и до тяхно то национално обединение. Полковник Дрангов е знаме на бьлгарското самосьзнание в Македония. Символ за изпьлнен дълг кьм отечеството. Тькмо това накарало сьрбоманите и комунистите да забравят и да заличат паметта му в историята. При посещението на военния министър Ноев в Скопие той поискал да положи цветя на гроба му. С мька бьлгарският представител в Скопие е намерил гроба му, потънал в бурени и забрава. Нека на 27 май, в годишнината от неговата героична смьрт, се поклоним пред паметта на полковник Дрангов, пред човека, който в сьрцето на Македония - Скопие, изрече словата: „Бъди влюбен в Бьлгария до фанатизьм!"