"Родното място на преподобния наш отец Кирил е многопрочутият и голям град Солун. Там той е роден. По род и рождение той е българин." [По това време Солун е византийски град в пределите на провинция Илирик] Из "Кратко житие на Кирил" ("Успение Кирилово"), IX-X век. *** Това, че двамата братя Кирил и Методий бяха именно българи, а не славяни и че Глаголицата е била създадена за българите, а не за славяните се потвърждава и от следните няколко факта: 1. "Когато стана на 20 години, поставиха го княз на славяните. И като прекара там 10 години, научи славянски език." [Значи славянският не е роден език на Методий и го научава едва между 20 - 30 си година.] Из "Проложно житие на св. Методий", XII век 2. "Кирил помоли своя брат Методий да отиде с него, понеже знаеше славянски език…" [Казано по повод на Хазарската мисия. Значи в 860-861 година, 5-6 години след като е създал азбуката и 3 години преди Моравската (славянската) мисия Кирил не знае славянски.] Из "Проложно житие на св. Методий", XII век 3. Девет от буквите на Глаголицата създадена от Кирил (т.е. една трета от азбуката) са напълно идентични (еднакви) със знаците на брахминската писменост. Брахминската писменост, както е известно се използва в централна Азия (северна Индия) в районите (или съседни на тях) населявани някога от древните българи. В тези или близки на тях райони никога не е имало славяни. Деветте букви са: а, е, ж, и, к, р, ф, ц, я. 4. Глаголицата (855) е готова 8 години преди Моравската мисия и двмата братя чакат само удобен момент за да я легализират. Такава идеална възможност е Моравската мисия. Важно е да се знае обаче, че нито моравския княз Ростислав иска азбука нито византийският император Михаил III и Патриарх Фотий дават нареждане на братята да пишат такава на славяните. Ростисллав иска учител който да ги учи на християнската вяра на техния език: "Нашият народ се отметна от езичеството и държи на християнския закон, но нямаме такъв учител, който да ни обяснява на нашия език истинската християнска вяра, та и други страни като видят това, да няправят като нас. Затова, господарю, изпрати ни такъв епископ и учител…" (862 г.) И императорът отговаря: "Чуваш ли Философе тези думи? Друг освен тебе не може да свърши тази работа. Тъй, че ето ти много дарове и иди, като вземеш със себе си и брата си, игумена Методия." [Братята току що са се завърнали от Хазарската мисия и Кирил все още не знае славянски. Затова се нуждае от брат си.] Из "Пространно св. Методиево житие", IX век. Отговорът на Кирил: "Макар че съм уморен и болен телом, аз с радост ще отида там, СТИГА САМО ДА ИМАТ ПИСМЕНОСТ НА СВОЯ ЕЗИК." Императорът: " И дядо ми и баща ми, и мнозина други са търсили такова нещо, но не са намирали…" Кирил: "Кой може тогава да пише думите си на вода и да не си спечели име на еретик?" Императорът: "Ако ти поискаш това може да ти го даде Бог, който дава на всички ония, които се молят без съмнение и отваря на ония, които чукат" Из "Пространно св. Кирилово житие", IX век. "Тогава те не посмяха да откажат нито на Бога нито на царя…" Из "Пространно св. Методиево житие", IX век. [Какво по-хитро "изпросване" на императорската и патриаршеска (божия) благословия? Ето го разрешението отгоре, което легализира работата им. Казано на днешен език императорските думи звучат така: "Ти си умен човек, ще се оправиш някак. Действай!". И тогава, имайки "разрешена" азбука Борис покръства българите.] 5. Веднага след приключването на Моравската мисия учениците на двамата братя не продължават в други славянски страни, нито се връщат във Византия, която формално ги е изпратила, а отиват в България: "…закопнели за България, мислели и се надявали, че България е готова да им даде спокойствие" Из "Пространно житие на св. Климент Охридски от Архимандрит Теофилакт", XI век "…като отидоха в българската земя, с голяма чест получиха успокоение." Из "Най-старото житие на св. Наум", X век. 6. "През време на посещението си у хазарите Константин-Кирил бил запитан преди обеда у кагана: "Какъв е твоят сан, та да те поставим на съответното място според сана ти?" Кирил: "Имах дядо, много велик и богат, който стоеше близо до царя. Но когато доброволно отхвърли дадената му чест, той бе изгонен и отиде в чужда земя, обедня и там ме роди. Аз потърсих предишната си прадядовска чест…" [По това време (VIII век) в управляващата българска прослойка, в самия връх на властта и в най-висшите й сфери не са допускани никави славяни. Има само българи.] Из "Пространно св. Кирилово житие", IX век.