Я и аз да спамна един материал - от книгата на Коста Църнушанов :-) Искам да помоля Laci и Зоран да ми цитират сведения за борбата на ВМОРО срещу българската пропаганда, българските училища и екзархия и за духовното освобождаване на Македония от българско духовно робство. Приятно четене. Борбата на ВМОРО срещу сръбската и гръцката пропаганда Опитите на отделните агенти на македонизма, изобретен в Белград, не оставиха никакви следи в поробена Македония. Всичко, което се кроеше в тая насока, намираше само единични изяви вън от нея – в Сърбия, България, Русия и Цариград. Това явно говори за чуждестранния произход на македонизма, без почва в самата Македония, където революционната организация стоеше на поста си като страж на българщината. Затова както сърбите, така и гърците създадоха специални четнически организации за борба с тая българщина, която не познаваше никакъв македонизъм. Гърците издигнаха лозунга "Вулгарос нами мини!" ("Българин да не остане") и извършиха жестоки изстъпления над невинното българско население в Костурско, Леринско, Битолско, Марийово. Това бяха прочутите по своята безчовечност кланета: 1) в с. Загоричани, станало на 7 април 1905 г. под лозунга "да не остане никой жив от 16 години нагоре" (ръководени от капитан Цонтос, андартите избили 50 души, ранили 77 и опожарили 30 къщи); 2) в с. Зелениче (Леринско) избили цяла сватба; 3) в с. Смилево (македонското Оборище, опожарено и изклано през време на въстанието) избити са 15 души, ранени други, опожарени къщи; 4) в с. Неволяни (Леринско) също била нападната сватба от 50 души селяни и избити голям брой сватбари; 5) тъй е в Бърник (Марийово), Кладораби (Леринско), където биват избити 17 души, в Айтос, Герман, Арменско, Църничани – в Леринско и Костурско и къде ли не. В самата Битоля се водиха сражения между гръцки терористи и организационни работници... Кървавите жертви от гръцки куршум и нож потресоха света. За настървението, с което андартите действуваха, достатъчно говори следното Окръжно на гръцкия "Върховен македонски комитет" до гръцките андартски началници в Битоля: "Изтребете и последния българин, който ще посмее да оскверни македонската земя. Дано скоро огрее тоя ден, когато слънцето не ще срещне нито един българин в елинска Македония. Тогава мирът и законността ще царуват ще живеят спокойно гърци и турци в тая страна. Да очистим Македония от звероподобните и кръвожадни българи – това да бъде вашият девиз! – По заповед на Върховния македонски комитет, главен началник Мандрос". С почти същия по дух лозунг и в пълно единодействие с южните български врагове действуваше от север сръбската терористична четническа организация. В нейния устав намираме директиви от гръцки тип: “... Вменява в дълг на революционерите: - да избягват сблъсквания с турската войска; - да ратуват срещу българските чети – враговете на сръбските исторически права в Македония; - да покровителствуват ония славяни, които по независими от тях причини се казват българи; - да спечелят за сръбската кауза всички, увлечени от българската пропаганда села, като им посочват величието на сръбската нация... В случай, че четите бъдат преследвани било от войска, било от властите или от населението, те са длъжни да си послужат с оръжие. Притеснителите на народа ще бъдат изтребвани. На същото наказание ще се подлагат и българите, които се отнасят неприязнено към сръбската кауза..." [152] Тези лозунги признаваха, че в Македония има също българи и единични чужди агенти, но не и някакви македонци. Като се има предвид, че както андартите, така и сърбоманските чети бяха в съюз с турците и се бореха срещу Революционната организация при взаимодействие, можем да разберем, че борбата стана особено кървава на три фронта. Организацията бе принудена да се бори срещу всички тези нашественици по планини и поля, по села и градове, в защита на българщината. С това тя все по-ярко се очертаваше като български страж. Ще припомним няколко вълнуващи събития в разни места по Македония във връзка с тая нейна роля. В Солун бе наказан със смърт сръбският агент Илия Пейчинович, убиец на българския учител Ганов; в Прилеп бе съсечен от героя Стоян Лазов (възпят в народните песни) сърбоманинът Тоде Попантов; в Охрид безсмъртният войвода Христо Узунов, подпомогнат от героя Методий Патчев (по-сетне прилепски войвода, загинал със славна смърт в Кадино село) и от сина на Григор Пърличев – Кирил Пърличев, затри сръбския агент и турски шпионин Гърдан; в Костурско героят Лазар Поптрайков унищожи сръбските агенти Цуцулот и Клянчето; в Скопйе бе наказан сръбският агент Яневич, в Гевгели – Наумович, в Бащино село – Ташевич, в Дойран – Димитриевич, в Солун – Вангелович и пр. Но най-великото жертвоприношение в борбата срещу сръбската пропаганда и в защита на нападнатите околии във Велешко и Прилепско е славната битка на "Ножот" край с. Ракле, Прилепско, през 1907 г., когато съединените чети на организацията тръгнаха да очистят страната от четите на сръбската пропаганда, идващи от Сърбия, но, предадени от нейните агенти, бяха принудени да се бият с многохиляден турски аскер при небивал дотогава героизъм и дадоха 67 млади жертви, все бойци от Костурско, Прилепско, Леринско, Битолско и пр.