Казаците и българите са много близки народи Предстои да излезе наяве истината за фалшифицирането на 10-15 века от нашата история http://www.zone168.com/news.html?date=20000415&topic=analysis_bg&story=01901.htm Илия Илиев в."монитор",събота 15 април,2000 Малцина у нас не са виждали картината на руския художник Васнецов “Тримата богатири”. На нея са изобразени трима герои, живяли в различно историческо време. Героят Добриня Никитич е живял през Х-ти век, Альоша Попович през ХI-и, Иля Муромец през ХIII-и. Доспехите и шлемовете им са особено характерни. Известно е, че ризницата е донесена от хунобългарите в Европа. Арабският пътешественик Ибн Фадлан пише: “Българите яздят коне, имат ризница и пълно въоръжение”. На картината са изобразени казаци, миналия век Белински пише за тази картина, наричайки Иля Муромец “стария казак”. Но днес четем под картина, че те са трима руски богатири. Добре, но самата дума произлиза от старобългарското багатур. Така са се наричали бойците, преминали специална подготовка, те са били елитът на войската, изключително храбри и умели. Немска гравюра от 16 в., представляваща български воин, казак от конницата на руския цар(гравюрата мозе да видите на линк по-горе). Херодот в VI-и в. пр. н. е. описва конницата на саките със същото въоръжение и снаряжение. Васнецов, който по произход е чуваш, има още една знаменита картина - “Иван-царевич върху сивия вълк”. Художникът свързва за пред официалните власти сюжета с някаква руска народна приказка. Но вълкът е свещеното животно на древните българи Няма такава руска приказка, но съществуват множество легенди на древните българи и близките им народности с подобни сюжети. При това Иван не е славянско име, а първият руски владетел с титлата цар се появява през 1551 г. Дрехите на персонажите нямат нищо общо с тези на славяните. Но пък са особено характерни за чувашите. Особено забележително е, че царевичът е изобразен с обеца в ухото. Типичен атрибут за българите от най-дълбока древност, пренесен във вековете. Художникът не е измислил нищо, той е нарисувал тези дрехи и атрибути, които е виждал с очите си. Но защо големият художник е съчинил измислици за обяснение насвоите сюжети? За да не му унищожат картините. Той добре е знаел, че официалната власт в Русия прави от дълго време системни опити да заличи историята на българите, чувашите и казаците. Знаел е още, че разликите между тях са много по-малко от приликите. Ние пък натрупваме все повече информация, от която следва, че редица професионални историци въобще не са правили съществена разлика между тях. 1176 г. се счита за година на основаването на Москва. Обаче в летописите се казва, че през тази година синовете на Юрий Дългорукий и братята на Андрей Боголюбский “отиват да завоюват Москва от Кучковичите”. Куче е старобългарска дума, заимствана от маджарите. Градът всъщност е построен цял век преди да бъде завоюван. Но защо годината на завоюването се обявява за година на основаване? Българите, чувашите и казаците са наричани още половци. Последните в цялата руска историография са представени в черни тонове. Във встъпителната част на първата книга, написана на “руски” език, - “Слово о полку Игореве” - се казва: “Половците са страшен враг, ужас и проклятие заРусия”. Всъщност казаците са живели на земите си, а агресорът е княз Игор. Въпреки, че е обявен за герой, той е разгромен от тях. Прилагат му най-старата и отработена съвършено българска тактика - завличане към засада чрез привидно хаотично отстъпление. От руската войска се спасяват 15 души, а Игор и синът му Владимир попадат в плен. Книгата е написана на хубав старобългарски език. Занасят го в Киевска Русия учениците на Светите братя Кирил и Методий заедно с писмеността и християнската религия. (ето че и светите братя били заинтересувани от историята на прабългарите!) В “Словото”се дават верни сведения за тази част от нашия народ” Половците са обединени, сплотени, конете им са бързи, лъковете им са огромни и тетивите им се натягат от 5-10 човека. Нападат бързо и неочаквано. В боя участва целия народ, включително жените и децата”. Деканът на Историческия факултет при СУ проф. Георги Бакалов убедително показа, че от историята на България “неоснователно са изтрити 515 години”. Днес обективната историческа наука вече датира създаването на държавата ни преди 19 века, а именно през 195 г. след Христа. След време при натрупването на нови данни може би ще се слезе и по-дълбоко във времето. Към 375 г. в Северното Причерноморие се преселват и сако-хуните, заемайки земите от Карпатите до Каспия. В V в. на тази територия възниква Велика България, наричана още Урус Булгар и Мун Пулкар на различните диалекти на населяващите я народности и племена. Вече управлява славният род Дуло. При Кубрат тя достига своето могъщество. И извъднъж се появяват от нищото някакви славяни, някакви варяги и сътворяват Киевска Русия.А местното население като че ли изчезва. Ей така, имало Велика България, но вече се изпарила. Останали някакви половци. Това пише в официалната руска история. А като се надникне в летописите се очертава друга картина. Как се обяснява това? Установено е, че до 882 г. славяните от онези земи не са слизали южно от Смоленск. През ХI в. немецът Хелмолд нарича Киев Хуноград. Преди 5 години в Чувашия професорката от Харковския университет Гошовская сподели: “Вашата история, вашата култура... вашето народно изкуство, тъкани, бродерии, украшения за дрехи и обрядни предмети - всичко това напомня за украинските традиции”. Същото е установено и за българската народна традиция в тези области, а някои от приликите са направо поразителни. Като добавим и несъмнените антропологически аналогии изводите се налагат сами. В продължение на векове Русия полага усилия да славянизира и русифицира огромни части от нашата история Да видим доколко руските князе са славяни. За половки или българки са били женени Киевските князе Мстислав (1182), Святополк (1094), Юрий Долгорукий (1155), който е дядо на Александър Невски. Но от Х в. казаците (половците) и руските княжества върви непримирима война. След 1223 г. от изток се отваря втори фронт - настъпват татаро-монголските орди. В Лаврентиевската летопис се казва: “Саксини и половци, стражите болгарски, излязоха пред татарове”. Във всички летописи за касоги, аси, казаци, половци и болгаре се говори като за синоними. През 1552 г. Иван Грозни завзема Казан с голямата помощ на казаците. Тогава към титлите му се добавя и “цар на българите”, откъдето по нашите земи тръгва надеждата за Дядо Иван, който ще ни освободи. Всъщност този дядо още следващата година се отказва от титлата и започва политиката на предшествениците си от Киевска Русия. Историкът Годеев пише: “За премълчаването на много исторически събития има причини. Включвайки в своите владения неруски земи, московската власт използва всички средства да изтриването на тяхното съзнание миналото”. Започват упорито да отнасят казаците към славянските народи. Скринников ги определя за такива но сам си противоречи: “Риба и дивеч казаците сменяха у руснаците за хляб, после пак се връщаха в степта”. Очевидно едните не са другите. Пак същият пише: “Москва тайно призоваваше ординците (татарите) към изтребването на казаците). Думите казак, атаман, есаул не могат да се обяснят на никой славянски език. На чувашки обаче става. Ате ман = мой баща. Ес ъивал = мой син. Есаулът е бил дясната ръка на атамана. Касси сак = касак = военен човек. Петър I продължава войната на руската държава срещу българското наследство. По негово време са унищожени множество древни ръкописи, осветляващи дълги пасажи от историята на българите. При Екатерина II славянизирането се превръща в държавна стратегия. Тогава и нас на Дунав ни обявяват за славяни. Фалшифицирани са документи и летописи, обхващащи 10-15 века. С войска са прогонени и частично унищожени запорожките казаци, пазили дълго време Русия от набезите на турците След Пугачовското въстание властта жестоко се разправя с казачеството на Дон и Волга. След Октомврийската революция ожесточението срещу казаците и народите с български корен нараства. Всъщност съпротивата им срещу болшевишката власт продължава на Дон и Кубан чак до 1924 г. През 1919 г. се появява следната дописка: “Казашката маса е толкова некултурна, че... психологически има сходство с животинския свят. В ухото на казака има обеца, понякога даже две”. Автор на тези редове не е някой луд, а самият Лев Бронщейн - Троцки. Това е казано за уникалния народ, който векове наред е помагал на Русия, а неколкократно я е спасявал от тежки злини. За народа, който съставлява най-добрата част от руския генетичен материал. Ще споменем само Гогол, Кутузов и Булгаков. За народа, чиито език и култура лежат в основата на руската цивилизационна същност. “Не произнасяй лъжесвидетелство за ближния си!” гласи Библейската заповед. А не е ли тази величайша несправедливост причината Руската държава неколкократно да се сгромолясва до жалко съществувание? В облеклото и въоръжението на казаците и българите от първото царство на Дунав практически няма разлики. Шалварите и военната куртка с характерно закопчаване носим още от Таримската долина. Изключително удобни са за ездача. Една от най-типичните отлики на древните българи е високата шапка, калпакът. При казаците има папаха. Много характерни са и бръснатите глави с кичура сплетена коса. Казаците са го наричали чуб, старите българи - соп или шоп. Няма съществени разлики и във въоръжението. Сабята е хунобългарско изобретение. Специфични са били копията, лъковете, стрелите, боздуганите. Припокриват се в сравнение стратегиите и тактиките за водене на сражения. Доказателствата за това, че става дума за много близки народности са предостатъчно. В Русия миналата година казашките общности вече поставиха официално въпроса да бъдат признати за отделен народ. Легендата, че са “избягали руснаци” не издържа никаква проверка. Кубанският край го наричат “исконные русские земли”, но Кубанският народен хор не пее нито една руска песен Историческата истина за един от най-старите и славни народи на планетата предстои да излезе наяве. Българите от земите на Велика Кубратова България са поддържали непрекъснати и близки връзки помежду си векове наред. Те прекъсват за нас с падането ни под Османска власт. Предстои да ги възстановим в нови демократчни времена. Не за да рушим страните, в които живеем, а да ги възвеличим.