Съжалявям, че досега нямх достатъчно време, за да отговоря на Константин и Лаци във връзка с темата "Добрин-за старите народи" и затова си позволявам да им напиша няколко реда макар, че се съмнявам дали те въобще ще вникнат в това, което им пиша или ще продължават "да четат Библията като дявол-евангелие". Повечето от нещата по-долу са от книгата на Петър Добрев - "Езика на Аспаруховите и Куберовите българи". КОНСТАНТИН *Кои се тие думи? Коя е разликата во граматиката? Някои примерни думи от славянски произход и нейния български аналог: Хляб - пита; Дом - къща; Пес - куче; Здрав - читав; Стар - харав, дърт; Дребен - ситен Красив - хубав; Зъл - лош; Слаб - мършав; Пъстър - шарен; Любов - обич Кривак - гега; Връх - чука и още много други. Граматически особености на българския език, които не са типични за славянските езици и които имат преки аналози ТАМ, откъдето идват българите: - почти пълната липса на падежи, употреба на предлога на, образуването на прилагателни имена с помощта на окончанието АВ като хубав, щурав, клисав и др. (отбелязано някога в согдийския език) - задпоставени членове на съществителните имена - а, д, от, он, ет за мъжки род и ва, са, на, та за женски род - две от най-часто срещаните в днешния български език глаголни форми Е и БЕ съвпадат с думи, които са се срещали и в езика на древните българи - умалителните суфикси ЧО, ЧЕ, ЦА, ЧА, разпространени повсеместно в днешните български имена (Трайче, Трайчо, Ванчо, Ванча и др.) *Ако е точно та што го велиш, би требало без преведувач да одиш во Хинду-Куш. Константине, това са елементарни разсъждения - никога не съм казвал (а и не само аз), че някой днешен българин може да отиде в Памир и Хиндокуш и да говори свободно с местното население. По-голямата част от Българите са напуснали тези земи преди повече от 2000г. и е много нелогично да се мисли, че езицише са се запазили точно в същия вид, в който са съществували тогава. Въпреки това, обаче в далечната област с име БУЛГАР, по долината на река БУЛГАР-ЧАЙ и на др. места и до днес звучат десетки и стотици типични български думи. Там планините се наричат ЧУКА, т.е. чуки, жилищата и до днес се наричат КЪЩИ, кучетата на двора се наричат КУЧА, малките кученца - КУТРАЙ (т.е. кутрета) и дори шарката, от която боледуват децата се нарича ШАРАЙ. А следните думи, които и ДНЕС се използват ТАМ, откъдето идват българите, мисля че не се нуждаят от коментар: КЪШТА, КЪТ, КЪС, КЪРПА, ХЪШ, ТЪНЪК, ТРЪЦ (конска езда), БЪЗ (вид игра), МЪСК (ОТ МЪСКА - смесен, мелез), БЪДНАЙ (ОТ БЪДНЕ - вид гърне) и др. В онзи край често звучат дори цели изрази, които на всяка крачка се чуват и до днес в България, особено в българските диалекти, например ЗЪ ТЕ ПОЗНАМ (аз те познавам), ТУ КОЙ СИ (ти кой си), ОНА КЪШТ КАНО (оная къща е голяма) и др. А в граматичния строй на тамошните езици се откриват точно онези особени черти, по които българинът се отличава от т.нар. славянски езици - членните форми а, ът и др., използванито на предлози вместо падежи, образуването на бъдеще време с помощта на частицата ще (че, ке ша, ща и др.). И още по темата - в един византийски документ от ХІ- век е записан БЪЛГАРИН от ОХРИДСКИЯ край с прякор БУХАЛА (членувана форма). Между другото думата БУХАЛ също не е от славянски произход. За специфичния език на българите - арабските книжовници от Х век Истахри и Ибн-Хаукил казват, че "не прилича нито на ТЮРКСКИЯ, нито на ПЕРСИЙСКИЯ, нито на който и да е език". *Уште малку па ке докажеш дека и Русите, Чесите и Украинците се од туркско Персиско потекло. Сите тие имаат повеке од 1000 думи исти како вас. Да не збориме за сърбите или за нас. Айде пак глупости!!! - Общите думи между нас и другите славянски народи са НА СЛАВЯНСКА ПОЧВА, а не на прабългарска и никой няма намерение да доказва " туркско Персиско потекло" на тези народи. Това са си лично твои измишльотини. *А за народните обичаи "тясно свързани с прабългарите" веке дискутиравме порано. Испадна дека не е токму така како што велиш. Не знам какво е "изпаднало" и какво не, обаче знам, че и ДО ДНЕС например таджиките, ваханците и др. народи около Памир и Хиндукуш, закичват през ПРОЛЕТТА с ЧЕРВЕНИ И БЕЛИ ПАНДЕЛКИ, подобни на нашите МАРТЕНИЦИ заобикалящите ги неща за здраве (а да не говориме пък за земите на Стара Велика България в Кавказ и Волго-Камска България). Предполагам, че не знаеш, че мартеницата, окичена на овен, е символа на персийския бог на щастието - Фарн. *Тоа што го наречуваш "българската Нова година - по прабългарския слънчев 12-годишен цикличен календар", и ден денес си го има во Кина (Китай), и кай останатите азиски народи од жолтата раса. Сите ли се од български происход? ДА, АМА НЕ!!! Пак си правиш свободни съчинения и заключения. Българския 12-годишен цикличен календар е СЛЪНЧЕВ (както при Саките, Персите и др.), а не ЛУНЕН (както е при тюрките) или пък ЛУННО-СЛЪНЧЕВ (както е при китайците и други източни народи). Сигурен съм, обаче че ти въобще не правиш разлика между тях. Разликата драги мой приятелю е, че ПРИ СЛЪНЧЕВИЯ ТИП КАЛЕНДАРИ (какъвто е и българския) МЕСЕЦИТЕ НЕ ПРОМЕНЯТ МЯСТОТО СИ ПРЕЗ КАЛЕНДАРНАТА ГОДИНА. Именно затова например българската нова година е точно на 22 срещу 23 декември, когато е най-късия ден в годината, и не променя местоположението си през годината. Например тази година мюсюлманите празнуват байрам 2 пъти (януари и декември), защото те изчисляват празниците си по ЛУННИЯ календар, чийто месец е само 29 дена. Мога да ти обясня точно структурата на българския календар, но се съмнявам, че това въобще те интересува. Ако все пак проявиш някакво любопитство ми пиши и аз ще се постарая да ти напиша няколко реда по тоя въпрос. И още нещо по повод на Китайския календар. Той наистина е много древен. Има обаче едно нещо, което ти сигурно не знаеш (доскоро и аз самия не го знаех) и то е, че приблизително до началото на новата ера китайския календар е бил лунен, но циклите при него не са били на базата на животни, а на предмети. Например годините не са били с имена на животни, а на предмети (черпак, гърне и др.) и това не го казвам аз а самите китайци. Чжао-ин, известен учен от ХVІІ век, който проследява наличието на животинския цикъл в Китай до І век твърди, че цикълът произхожда от "северните цивилизации", че "в епохата Хан (206г.пр.Хр. - 25 г. сл.Хр.) границата на Китай от запад била нарушена, пришълци се заселили в Ухуьн и се смесили с местното население. Тогава именно цикълът се разпространил в Срединното царство". ЛАЦИ *Neznam shto znachat iminjata osven Struga koja neshto znachi. Normalno deka kje ima po nekoe praBugarsko ime, nema nishto chudno vo toa. Shtom praBugari bile nekoe vreme na vlast mozhele i da krstat planini, reki i gradovi. Това "nekoe vreme" не ще да е било много малко иначе тези имена не биха се запазили до днес. А ти можеш ли да ми посочиш "по некое" македонско име? От древните македонци ви е останало май само оня "ветропоказател", където сте си го сложили на знамето като герб (извини ме ако те обиждам с това, но мисля че съм прав). No, ima li ptraBugarski iminja na sela i kolku? Лаци, ти можеш ли да ми посочиш поне едно село (да речеме от VІ - VІІІ век) на територията на Македония, което съществува и днес на мястото, на което е било? А да не би да искаш и поименен регистър на живеещите там? Освен, че след идването на българите в охридския край Лихнида се преименува на Охрид, река Аксиос става Вардар, Пелагония става Битоля, Селасфор става Девол и т.н., в южна Македония се срещат селищата с български имена: Трапши, Колши, Гобеши, Белши и др. ОТ ДРЕВЕН БЪЛГАРСКИ ПРОИЗХОД В СЪЩИЯ КРАЙ СА И ИМЕНАТА: Чука, Табахон, Жупани, Булгарец, Туран, Тумба, Тухольо, Шишман, Шареник, Крума, Плана и др. В средна и източна Македония се срещат Синдел, Исперлик, Цера, Виняхи, връх Пресиан (над Кавала), връх Чавка, Кишино, Шамак (име на блато до Скопие) и др. * Neznam kolku navistina ima praBugarsko vo govorniot jazik (makedonski i bugarski). Izgleda e tochno e deka pred da dojdat praBugarite I nekoe vreme potoa se zboruvalo poinaku, barem taka e po zapisite. Dali narodot nekogash zboruval isto kako pishanoto od vremeto na Kiril i Metodija, neznam. Dali Sovenite na nas vlijaea ili nie na niv? Koga stana, ako voopshto takva imalo, transformacija na jazicite (gubenjeto na padezhite, chlenot itn) ne mi e poznato no mi se chini deka e podocna. Dali e poradi praBugarite ili Grcite? Neli jazicite si vlijaat edni na drugi. Абсолютно си прав, че "jazicite si vlijaat edni na drugi". Само, че когато откриваме И ДНЕС същите граматически особености на българския език ТАМ, откъдето идват българите и където НИКОГА НЕ Е ИМАЛО НИТО ГЪРЦИ, НИТО СЛАВЯНИ, това трябва да ти говори нещо. Виж по-горе какво съм написал на Константин. Поздрави на всички: ВЛАДО