Историкът Николай Овчаров: Разпадът на Югославия е изчерпан ОМО “Илинден” започна да се създава преди 10 години, но няма да развали отношенията ни с Македония, смята известният учен __________________________________ в."Монитор" събота,25 март,2000 Николай Овчаров е ст.н.с., д-р на историческите науки към Археологическия институт на БАН. Автор на около 170 научни статии, 10 книги, две от които са на английски. Занимава се с византийско и старобългарско изкуство. Дълги години проучва Велики Преслав и Източните Родопи. Женен, има две дъщери - Ще развали ли ОМО “Илинден” отношенията ни с Македония? - Не мисля, че трайно ще се развалят отношенията ни. Проучвам Вардарска Македония много активно от 1989 г. насам. Събитията се развиха пред погледа ми. Още от 1991-92 г. започнаха да се създават основите на ОМО “Илинден”. По доста груб начин. Почти всеки ден пътуваха до Благоевград. Тогава България имаше нихилистично отношение към тези неща. Не казвам, че сега е избегнато. Но тогава всички бяха погълнати от кризата и беше изпуснато създаването на това движение. Макар че не можеше да бъде спряно, защото не може да се работи със забрани. - Смятате ли, че е неправомерна скорошната забрана на Конституционния съд на ОМО “Илинден”? - Не. Дори ми се струва, че беше закъсняло това решение. Бяха нарушени твърде много от правилата на играта от страна на ОМО “Илинден”. На всичко отгоре не става ясно каква организация е. По моя преценка, без да ги наричам лумпени, те са ограничен кръг хора. Отдавна има сепаратистични тенденции в Пиринска Македония и това не е работа само на сръбските и македонските тайни служби. Не може да има организация, която да си постави за цел откъсването на част от България. Не трябваше да се допуска да се задълбочат толкова проблемите, преди КС да се произнесе. - Като историк какво ще кажете за македонската държава и има ли такава нация? - Знаем какво е Република Македония - част от Югославия, която се отдели на базата на центробежните сили. Ние я признахме като държава. Надявам се никога да не я признаем като език, защото това е все едно немците да признаят, че австрийците говорят на австрийски. Това е въпрос на съвременна историография, както каза един сръбски историк. Според мен вече действително има почти напълно оформила се македонска нация. Това обаче става през последните 50-60 години, което винаги трябва да се подчертава. Всички ме питат може ли да се направи нация за толкова кратък период. Да, може. Особено в такива динамични времена. Тя, разбира се, е дъщерна нация на българската, но аз съм убеден, че тя вече де факто се е създала. Пиринска Македония обаче винаги се е развивала извън тази територия, а Егейска Македония е почти обезлюдена от такова население. Гърците не си поплюват за разлика от нас и действат съвсем пряко спрямо македонците и беломорските българи. Ядрото на държавата Македония е географското понятие Вардарска Македония. - Американската нация е на 200 години и се счита за млада, а да се говори за македонска нация с 50-годишна история, това сериозно ли е? - Точно заради това македонците с тяхната кратка история се опитват да напишат, колкото е възможно по-дълга история. Те крадат нашата национална история. В средновековието няма абсолютно никакви податки за каквато и да е македонска народност, да не говорим за държава. С термина Македония се обозначава една област, която е била административна единица на запад от Одрин, където днес е Беломорска Тракия. Абсолютно всички автори - западни, византийски, български и сръбски, говорят за три основни етноса на балканите - византийци (гърци), българи (мизи) и сърби (трибали). Понятието македонци в средновековието не съществува. Създаването на хипотезата “македонска държава” датира от преди 50-60 години. Първо в сръбската историография се ражда тази идея - че Югозападните части на България са под българско робство и са македонски. Те твърдят, че македонците били въстанали през 969 г., когато умира цар Петър, което било насочено срещу българската власт и по-късно прераснало във война срещу Византия. Те твърдят, че в югозападната част на България има компактно славянско население, разбирай македонци, докато българите били монголоиди и татари. Затова на митинга в Скопие преди няколко седмици те крещяха: “Бугари - татари”. Тези глупости ги учат и в училище, въпреки че науката отдавна е доказала, че прабългарите са европеиди със съвсем малки азиатски примеси. Тогава, след тези българо-византийско-руски войни, според тях Самуил отделя македонската държава. Това не се споменава от нито един хронист, а изворите от това време са много. Въпросът е как тогава този македонски народ е оформил своя държава, след като тя никъде не е наречена така. Отговорът е безкрайно любопитен - те твърдят, че са се легитимирали, като са се нарекли българи, за да ги възприеме останалият свят. Това е съвсем официална теория на македонската история, колкото и налудничаво да звучи и се издаде скоро отново в луксозно издание. Да, обаче ние намерихме един домашен извор преди 30 години - “Битолският надпис”, в който пише за продължителните Самуилови войни. Там той е наречен “самодържец български” и че е бил “българин родом”. Този надпис е унищожен от македонците, но един наш голям учен, проф. Йордан Заимов, успя да донесе тайно отливка от него. След 80-те години дойде вече голямото втвърдяване, когато започнаха открито да говорят за Македонска държава. Една лъжа повторена 1000 пъти става истина и днес, ако питаш един македонски ученик, той ще каже, че има македонска нация с дълбоки корени. За македонизма започва да се говори отново в края на 19-ти и началото на 20-ти век. Сръбската намеса в Македония тогава се засилва. Те разбират, че не могат да я овладеят и полека-лека започват да стимулират македонизма с идеята “Ако не е наше, да не е и ваше”. Двете войни изиграват обаче основна роля. Две тотални загуби за нас, два пъти навлизане в Македония и отдръпване и силно изместване от страна на сръбското влияние. Всички македонисти без съмнение са сръбски възпитаници. Но напоследък и сърбите започват да им опонират, защото те вече излязоха от контрол и се насочват и срещу Сърбия. - Каква е историческата роля на Русия в тези размествания на Балканите? - Сложна и в никакъв случай не трябва да бъде разглеждана едностранчиво. Като цяло руската и съветска история признават, че Самуиловата държава е българска. Русия винаги се е колебала между добрите отношения с България и с нейния фундаментален съюзник - Сърбия. Русия се опитва да балансира своята политика спрямо Македония. Иначе нямаше да допуснат Македония да стане американска база, каквато е в момента. Аз съм русофил, но съм и историк и виждам всичките гафове на Русия в последните 100 години, особено на Балканите. Нейната непоследователна политика и лашкането между Сърбия и България говори за липсата на ясен подход. В крайна сметка по време на войната в Югославия се видя, че Русия не е готова да подкрепи с военна помощ Сърбия. Смятам, че в момента ситуацията е много благоприятна за България от историческа гледна точка. Разпадът на Югославия би трябвало да помага на българските национални интереси. - Трябва ли да се опитваме да си върнем Македония и Западните покрайнини? - Не, в никакъв случай. Това трябва да се забрави. - Задълго ли? - Въобще. Нека границите да не се променят. Говоря за нормалните страни, а не за Югославия, която за последните 10 години още не е завършила своя дележ. Не се знае докъде ще се стигне. По отношение на Македония обаче не трябва да се мисли за присъединяване. При добре изградените политико-икономически отношения на Балканите от типа на Западна Европа се надявам скоро да се стигне до отпадане на границите. Ние трябва да се стремим към това, което е бъдещето на Европа. Териториалните претенции са дело на миналото. Те не си заслужават, защото практически нашите отношения със съседите ни са избистрени и не трябва да се развалят. Западните покрайнини са един неголям район, заради който не си заслужава да има конфликти. Не трябва обаче да изоставяме българското малцинство там, доколкото е останало. - България има ли друга алтернатива освен влизането в НАТО? - Не. Виждаме, че дори Украйна вече се стреми към НАТО съвсем откровено. Това важи и за по-дребните държави на Балканите, за които друга перспектива няма. Така че ние вървим натам, независимо коя партия ще дойде на власт. - Адекватно ли действаха нашите политици по време на войната в Югославия? - Да, друга политика просто не можеше да има в случая. Но грешки се допускаха, дори се закъсняваше за някои от решенията. Румъния взимаше по-бързо решения. Често Костов е обвиняван за автократор. По моя преценка България в това време се нуждае от подобен тип ръководство. - Смятате, че неговото управление е добро? - Той допуска и грешки. Напоследък даже доста. Особено по отношение на културата. Той технократизира нещата и ги разглежда имагинерно с цел излизането от кризата, но то не става така. - Как си представяте бъдеща Югославия? - Това ще бъде един много сложен процес, който ми е трудно да прогнозирам. Неосъществената идея за федерация доведе и до днешните тежки събития. Още през 1989 г. го предвидих и говорех за това с мои сръбски колеги, а те не вярваха. Разпадът обаче вече е изчерпан или почти изчерпан. Защото проблемите между основните сили в бившата федерация са решени. Това, което може да се очаква са проблеми с Черна гора и с двете федеративни области - Войводина и Косово. Косово вече де факто не е в рамките на Югославия. Във Войводина нещата ще бъдат уредени по политически път. С Черна гора е по-сложно. Тя винаги е били доста изолирана спрямо Сърбия. Сега те не искат да се отделят на базата на етнически проблеми, а на базата на политически и икономически различия. В този момент черногорците желаят да живеят повече със Запада, отколкото с Милошевич. Структурата на Черна гора е такава, че те винаги са зависими от някой, те са планинска държава и икономическите им възможности са малки. - Очаквате ли нов военен конфликт на запад от нас? - Не, но не изключвам размирици, ще ги има още дълго време. Що се отнася до Македония, не очаквам намеса от страна на Албания, въпреки големият процент на тяхно население на македонска територия. България също не би се намесила. Не смятам, че ще водим за кой ли път вече войни за Македония по обективни причини - българите се убедиха, че не е това начинът за решаване на нещата, а и конюнктурата днес е друга. Ние сме добре с всичките си съседи, включително и със Сърбия, въпреки трудните решения по време на войната от миналата година.