Ето някой по-малко известни неща от апостола на македонизма Стоян Новавокивч. http://members.xoom.com/knigi/srbi/novakovich.html Ст. Новакович до Министерството на външните работи за пристигането в Цариград на Наум Еврович и Коста Групчевич: „В интерес на моята по-нататъшна ориентация и работа с тези хора Ви моля да разпоредите да ни бъдатизпратени всички детайди, до които се е добрало Министерството за техния престой в България и за причините, поради които са били хвърлени в затвора, както и по какъв начин са били пуснати от него. Освен това, бих Ви помолил да ми съобщите какво да правя с тях тук, тъй като сега, както се вижда от предишната кореспонденция, не е време да се осъществява планът, който е уговорен с тях през първата половина на август миналата година в Белград". Дипломатски архив - Дубровник, ПП одель., Ф. 1 - 467/1887 г. След срещата с Групчевич и Еврович, Стоян Новакович съобщава на Министерството на ВнР: Между това как може да се пристъпи към една част от плана без никакъв страх, че ще навреди на нашите засега несвършени работи, но на които ние толкова много държим. Те са съгласни (разбирай Групчевич и Еврович) сами на своя отговорност като отомански граждани да се опитат да получат одобрение за издаване на един литературен седмичен или двуседмичен вестник на македонски диалект, който да публикува по нещо и на сръбски, и в който македонският диалект ще клони към сръбския, заемайки все повече чисто сръбски. Аз мисля, че ние можем да се съгласим да се направи тази крачка и че тъкмо в това дали турците веднага ще го одобрят или не, ще намерим мярката доколко днес е подходящ теренът за спасяването на сръбските интереси в Македония". Дипломатски архив - Дубровник, ПП одель., Ф. 1 - 502/1887 г. Пояснение на Новакович за потребността от печатане на учебници на македонски език: „В този момент Ви обръщам внимание върху потребността от един специален Македонски Буквар за училищата в Македония, който би трябвало да се подготви специално за разширяването на сръбската писменост и сръбския език в Македония. Само истинските сметки се осъществяват, а в политиката истински са само онези сметки, в които няма ни най-малко илюзия. От тази гледна точка и по въпроса за разпространяването на сръбското влияние в Македония като същинска основа трябва да се вземат следните точки: 1. „че македонският диалект е различен и от сръбския и от българския език, но има нещо общо и с единия, и с другия"; 2. „че досега българската пропаганда е полагала големи грижи да отбележи и изрази по всички възможни начини разликата между македонския диалект и сръбския език"; 3. „че от сръбска страна трябва да се тръгне по същия път, но търпеливо, солидно и систематично с нови оригинални средства, а от друга страна, да се употребява всичко, където може да се направи разлика между сръбския език и македонския диалект, противно на приведените по-горе българскистремежи." В тази посока ми се струва като най-необходимо съставянето на един специален буквар на македонски диалект за Македония. В този буквар би трябвало с македонския да се спои и сръбският буквар, но така, че македонският да представлява две трети, а сръбският една трета, при това във втората половина. Букварът би трябвало да се напише със сръбски правопис, с цялото необходимо внимание за истинска и добра транскрипция на македонския диалект". Дипломатски архив - Дубровник, ПП одель., Ф. 1 -102/1888 г. Ст. Новакович за работата на сръбската пропаганда в борбата срещу Екзархията: „Тъй като българската идея, както е известно на всички, е пуснала дълбоки корени в Македония, аз мисля, че е кажиречи невъзможйо да бъде разколебана съвсем, изнасяйки срещуй само сръбската идея. Тази идея, страхувам се, не би била в състояние като чиста и гола противоположност да изтласка българската идея и по тази причина на сръбската идея от помощ ще й бъде някакъв съюзник, който би бил твърдо срещу българизма и който би съдържал в себе си елементи, които могат да привлекат към него народа и народните чувства, отцепвайки го от българизма. Този съюзник аз виждам в македонизма или в определени мъдро поставени граници, отразяване на македонския диалект и македонската специфика. Няма нищо по-противоположно на българските тенденции от това - с никого българите не могат да се намерят в по-непримиримо положение от македонизма". Дипломатски архив - Дубровник, ПП одель., ф. I - 251/1888 г. Новакович за легализирането на сръбската пропаганда в Македония: „Църковно-училищната община е основният камък за съществуване на народите под чужда власт. От нея струи и на нея се опира народният живот навсякъде, където няма народна държава. Църковно-училищната община изпълнява функцията на народна държава за всеки потиснат народ. След основаването на Екзархията първата работа на българите беше навсякъде из Македония да създадат български православни църковно-училищни общини. За Тетово вероятно никой не е цдислел, че е българско до преди двадесет години, а това лято бдин учители от Македония ми показа документи на църковно-училищната община с надпис „Българско православно обшество въ Тетово". Така е и на другите места. Какви данни имаме за същността, уредбата и функционирането на сръбските православни общини и в Стара Сърбия? Би трябвало да се мисли за това и да се даде упътване този живот да се разбужда и да се провежда, и да му се дават форми". Дипломатски архив - Дубровник, Посланство у Цариграду, П. бр. 104, од 28.V.1888г. Кореспонденциjа на Ст. Новакович с Министерството на външните работи. Новакович до МВнР залегализиране на работата, 7 .VIII.1889 г.: „На нас, значи, не ни остава нищо друго, освен да продължим, но търпеливо и постоянно така, както сме започнали, с внимание и предпазливост, като при това би трябвало навсякъде, а особено сред самата маса на нашия народ в Стара Сърбия и Македония да се действа за основаването на училищни или църковни настоятелства или общини, върху които ще се оставят що-годе основите на нашата организация в турските области. Към тази работа трябва да се пристъпва с колкото се може по-голям дух на толерантност и опорт1онизъм. Това би донесло на нашата идея там съществена полза. Би могло да се сметне, че победата ни в това е осигурена, ако в Стара Сърбия и Македония засега се появат само десет съвестни и патриотични училищни и църковни настоятелства, които биха били същинска и истинска основа за нашата по-нататъшна работа там". Дипломатски архив - Дубровник, ПП одель., ф. I - 889/11.VIII.1889 г. Премиерът и министър на външните работи Сава Груич за предложението на Ст. Новакович да се започнат преговори с гръцкото правителство за подялба на Македония на сфери на интереси и за обща акция против българите: „Още по времето на моя престой в Атина аз неколкократно повдигах въпроса за основите, върху които би трябвало да се утвърди спогодбата за успоредната и хармонизирана работа на сръбската и гръцката пропаганда в Македония. Тези мои опити останаха без резултат поради това, че по това време въпросът не беше съзрял нито в Атина, нито в Белград. Днес вече нещата стоят съвсем различно. Придобитият опит през последните няколко години увериха и сръбските, и гръцките компетентни кръгове, че интересите на нашите два народа могат да се бранят от българската инвазия, която за цели тридесет години е много силен фактор, само чрез съгласие и обща работа." Дипломатски архив - Дубровник, ПП одель., Ф.Х - 257/ПП бр. 94 од 10.11.1890 г. Новакович на 21.1У.1888 г. в предложение да бъде отпечатан в Цариград „Македонски буквар": „Такъв буквар, който ще положи основите на по-съгласуваната сръбска Писменост в Македония, ще допринесе там да се повиши интересът към сръбската книга и към сърбите, като хора, които са им по-близки и които са по-изкусни да ги удовлетворят". Дипломатски архив - Дубровник, ПП одель., Ф. I -102, од 21.У.1888 г. В средата на февруари 1889 г. Новакович изпраща до министъра на просветата Владан Джорджевич следния апел относно календара „Вардар": „Наистина е време да се потрудим за това да се осигури място на някогашния „Вардар", календар на всички сръбски племена в Турция, със статии, пригодени според турската цензура, който би се печатил тук и би бил от голяма, всъщност неоценима полза за запазването на нашата народност и пробуждане на народната свест в тези нещастни краища". „Считам, че не би било трудно да се поемат грижите за необходимите разходи. Надявам се, че за това биха дали необходимото и дружеството „Св. Сава" и фондът „И.М. Колороц". Всичко, значи, опира до това как да се подготви делото. Като мисля за осъществяването, ми се струва, че няма по-подходящ засега от М.В. Веселинович, който може да събере статии на книжовен сръбски език и на македонски народен диалект". Дипломатски архив - Дубровник, послан. у Цариграду, Ф. I - 49/7.11.1889 г.