>5/ Не са останали писмени паметници от волжките българи; има нещо останало, но то е някъде от 13-14 век - надписи на надгробни камъни, с ислямски формулировки и арабски букви. На език близък до този на чувашите, т.е. доста различен от сегашния татарски. Някои лингвисти класифицират чувашкия като тюркски, други - като нетюркски, но от същата алтайска група. Има и наскоро излязла книга за тези надписи - Marcel Erdal, Die Sprache der wolgabolgarischen Inschriften, 1993, ISBN: 3447033290 >не съм сигурен, навярно са ползвали арабски език, а може изобщо да са >караи без писменост (както са карали без пари, използвали са вместо разменни монети лисичи кожи). имали са монети, и то доста преди нас... В новата си книга за западно-евразийската метрология и нумизматика през средновековието Притсак е посветил отделна глава "The Monetary System of Volga Bulgaria" (в "The Origins of the Old Rus' Weights and Monetary Systems", O. Pritsak, 1998, ISBN: 0916458482). А за ибн Фадлан не се кахъри - превода на български е on-line, на моята страница на tripod.com. :-) За Волжска България след завладяването й от монголците ще допълня това, че самите монголци, които са се заселили там са били много малко - няколко хиляди (или няколко стотин беше) души. Мнозинството от монголската армия на Волга са били "татари", т.е. тюркоезички кипчаци, които са владяли руските степите преди монголците, а после, победени от последните, се включили/(са били включени) масово във войската им. Между другото византийското (и българското) име на същите тези кипчаци е "кумани". Оттук идва, нека сега Makedonec слуша внимателно, и името на града Куманово в Македония, заселен от група кумани, които са бягали пред монголците и са били приети от византийците. Тъй че ако Macedonec е от Куманово, може спокойно да отиде и да се гръмне някъде, защото ще излезе, че е от родата на баш истинските "мръсни татари", които плячкосаха и Волжска България барабар с монголците.