Скопие трябва да извади българските исторически паметници "Ке ми дадеш пари, ке се пишем сърбин" Ст.н.с. д-р Божидар Димитров, консултант на в. "Труд" по историческите въпроси в-к "Труд", 3 септември 1998 г. Само две от клишетата на пропагандната война, която Скопие води, за да си "върне" съкровищата на Българската автокефална архиепископия в Охрид, заслужават внимание поради фундаменталния характер, който им придава самият вестник "Нова Македония". Първото от тях е за окупационния характер на българското присъствие в Македония през Първата световна война. Второто, че връщането на ценностите било въпрос на "цивилизационен избор" за нашата страна. Въпрос на цивилизован избор е скопските държавници да извадят от мазетата на музеите всички паметници, свързани с българската история, и да ги изложат в експозициите си. Като надписа на цар Иван Владислав от 1017 г., намиращ се в мазето на Битолския музей. Това е най-големият надпис на кирилица в целия славянски свят. Дребни подробности са, че цар Иван Владислав се е нарекъл в него "самодържец български", царството си - "българско", населението на Битоля - "българи", и отгоре на всичко е казва, че е "българин родом". Добре ще е също така Охридският музей да изложи шестте копия на знамена от 1903 г., които им подарихме преди няколко години по тяхно искане. На знамената има лъв с корона (а не "вентилатора" от днешния македонски държавен флаг), надпиои на български език. А на Стружкото е извезано: "Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира" и т.н. Всичко това не бива да смущава никого, който е направил европейски цивилизационен избор. Както не би трябвало да го смущава и корица от изданието на сборника с народни лесни на братя Миладинови, която е ту просто "Зборник", ту "Македонски народни песни". А знаем, че в Загреб през 1860 г. архиепископ Щросмайер издава сборника "Български народни песни от Македония". И накрая - ако Скопие възстанови градските, селските и военните гробища, безмилостно изравнени с булдозери през 60-те години на ХХ век, тогава дори и аз ще повярвам, че там управляват вече европейци. А сега за нашите окупационни войски. Когато през 1915 г. българската армия навлиза в Македония, воювайки със сърби, французи и англичани, Македония не съществува като независима държава. Тя е просто част от Сърбия, населението й е обявено от Белград за сърби и преобладаващата му част не е съгласна с тази "концепция". За две години сръбска власт (от 1913 до 1915 г.) избухват три въстания без да се броят стотиците сблъсъци на четите на ВМРО. Но несъгласните, сражаващите се, избиваните, затваряните, интернираните се смятат за българи и като такива са третирани. Нито един не е разстрелян, обесен или затворен затова, че се е смятал за македонец нито от сърбите между 1913-1915 г., нито от българската войска между 1915-1918 г. Затова рекрутът от Македония (няколко хиляди младежи), събран през 1914 г. в сръбските казарми на Крагуевац, отказва да се закълне в сръбския крал и дружно запява "Шуми Марица", а не песен за Александър Македонски, каквито между другото тогава още няма. Що за окупационна армия е българската, след като 7 от 30-те й генерали по това време са родом от Охрид и още толкова от Битоля, Ресен и Щип? Що за окупационна армия е българската, след като в нея има крупни бойни части само от "окупирани македонци"? Коя окупационна армия ще създаде за "окупираните" офицерско училище в Скопие и ще назначи за негов шеф скопянина полковник Дрангов? И що за окупационен режим налагаме в Македония, след като почти всички административни служби са поверени на местни хора? Все пак вестник "Нова Македония" е прав от гледна точка на международното право - България между 1915-1918 г е окупатор по отношение на Сърбия. Защото по силата на подписания от нас Букурещки мирен договор Повардарието става част от Кралство Сърбия. Но сега основателно трябва да се постави въпросът: Чия позиция защитава "Нова Македония" с тезата за окупационния характер на Българската армия през следващите три години? В никакъв случай не и позициите на македонизма, тъй като ще излезе че Сърбия е била права между 1918-1915 г. да не признава нито македонска нация, нито македонска държава. Налага се изводът че "Нова Македония" защитава днес една чисто сръбска теза. Засилва се още веднъж подозрението на хиляди граждани и в Македония, и в България, че управляващите сега в Скопие не са дори дейци на македонизма, а агенти на Сръбската държавна сигурност, извлечени набързо от белградските им апартаменти и изпратени в Скопие да удържат в сръбски ръце Вардарско, докато Сърбия реши проблемите си в Хърватско, Босна и Косово. В края на миналия век сред българите в Македония има едно отвратитепно явление, засягащо наистина отделни хора - да се обявяват за сърби или гърци срещу заплащане, съответно от службите на Белград и Атина. Тогава се ражда тъжната поговорка: "Ке ми дадеш пари, ке се пишем сърбин, ке ми дадеш повеке пари, ке се пишем грък." Явно в "Нова Македония" много хора работят още по тази максима.