Да си призная, че съм позабравил някои основополагащи факти около българската история, но както и да е. История Славянобългарска на Паисий като отделно съчинение не е придобила голяма популярност, тъй като не е била напечатана. Но в началото на 19-ти век на бял свят излиза една книга, наречена Царственик, в която съчинението на Паисий е доукрасено и разпространено из всички български земи. Чета си аз днес спомените на Иван Андонов, деец по българското освободително движение, главен участник в стзадаването на комитетите Единство и в Съединението, а послед заклет стамболовист, и какво срещам: "Аз разгледах Царственника, прочетох го от едина край до другия и тук предавам впечатлението си. На първо място за мен беше голямо чудо да се снабдя с изображението на лева и под него написано надслов, че този лев е българският държавен герб, който са поставяли на народните хоругви (знамена). Второто впечатление ми направиха следните редове: "българите поставяха на хоругвите си лев, което е знаменувало, че са народ на война силни като левове, както ги е нарекъл Александър Македонски: народ славний и непобедимий на бран." Когато Александър Македонски воювал с индийския крал Пор и др. в Азия, двамата синове на Българския цар Перуна се отличили на бойното поле, дал им земя в Македония и грамота написана на кожа със златни слова: "народ славний и непобедимий на бран". Българите, от които се боеха не само Германия и Рим, се нарекоха и Македонци, на които Рим плащаше данък. Това са думи, написани в Царственника, които тогава вярвахме за свята истина..." Иван Андонов, Из спомените ми от турско време, Част първа, Пловдив, 1927 годи, стр. 28. Това го привеждам само за илюстрация, че самите българи пред деветнайсети век все така са се смятали за наследници на древните македонци. Нека македонците анти-българисти помислят повече над тази подробност.