С една малка подробност: историческото съчинение може да придобие два вида: 1/ мистификация, в която всички спорни моменти историкът (историчарят) решава сам и налага своето мнение на читателя; 2/ обективно търсене, в което историкът предоставя на своя читател всички по-съществени аргументи, за да изкаже едно или друго становище, с мисълта, че читателят ще може НА СВОЙ РЕД да проследи логическата връзка между събитията и, ако намери пропуск или грешка, сам да я възстанови. С други думи при историци от първия тип четенето на история е изцяло пасивно - каквото ни каже историкът, това е, - докато при втория тип четенето на история само по себе си представлява активен процес. Ние в България, както и навсякъде по света, си имаме историчари от първия тип доста. Но колко са историците от втория тип в Македония? (А бих добавил в Торонто и Сидни, където македонизмът е далеч по-развит, отколкото в Скопие).