Споровете между българи и македонци обичайно се превръщат в кавги, а някои - и от едната, и от другата страна (последен пример Медарски) - дори започват с простотиите. Всъщност за какво спорим? Мисля, че когато отговорим на този простичък въпрос, най-ясно ще се разбере кой е прав и кой - не. Македонците а приори приемат, че спорът е само един: ние, българите, дето Тодор Живков ни е изпил ума, твърдим, че те, македонците, са българи... Не е вярно. Ние не твърдим, че те не са македонци, ние не твърдим, че Македония е само българска... Ние твърдим единствено, че Македония принадлежи И на българското историческо и културно пространство поради извънредно големия брой исторически, културни и обществени факти, които са се случили в географска Македония, но се отнасят до българската история, общество, култура... изобщо до "българщината". Ние, българите, не твърдим, че видите ли, преди сто години НЕ е имало македонци - това е НЕГАТИВНО твърдение, убеждение, което може би споделяме, но което не стои в основата на НАШИЯ спор. Нашето убеждение е позитивно: за нас е повече от ясно, че преди сто години в Македония са живели десетки хиляди УБЕДЕНИ българи, че в Македония са се разгръщали исторически и културни процеси, НЕРАЗРИВНО СВЪРЗАНИ с българската история и нация. Ето това ние не сме в състояние да отречем заради едното "благодаря", защото ще е все едно да се отречем от майка си и баща си, от близките си, изобщо от това, че самите ние сме българи. Спорът, според мен, възниква от фанатичния македонски НЕГАТИВИЗЪМ: за македонеца не е достатъчно, както се мъчат да ни убедят Laci и MAKEDONEC, да знае, че македонската нация има исторически корени (самият факт, че македонска нация съществува е доказателство, че тя има НЯКАКВИ исторически корени); за македонеца е ВЪПРОС НА СВЕЩЕН (?) ДЪЛГ да докаже, че тези исторически корени: а/ нямат нищо общо с България, и б/ включват в себе си АБСОЛЮТНО ВСИЧКИ ХОРА, живели НЯКОГА на територията на Македония. Типичен пример: безогледното и упорито обсебване на личността на цар Самуил, въпреки че АБСОЛЮТНО ВСИЧКИ (не 80 на сто, не 90 на сто, а 100 на 100) исторически извори от Средновековието го посочват единствено и само като български цар. Обяснение: щом Самуил е имал за столици Преспа и Охрид, които са в Македония, значи е бил македонец... На същата логика император Юстиниан е българин, понеже е строил църкви по днешните български земи, тракийските царе, и те са българи, както и Орфей, както и римските провинциални управители, както и гръцките колонисти по Черноморието и т.н. Света София в центъра на София е несъмнено българска църква, както и старите базилики в Несебър, Перущица и Белово; Тракийската гробница също е българска, гробниците в Свещари и Силистра, и те... Ние не водим такъв спор: ние не твърдим, че всички комити в четата на Яне Сандански са били убедени българи, понеже няма как да го докажем; ние обаче не можем да отречем очевидните декларации на самия Сандански за неговата българска национална принадлежност. Да не говорим за просветните дейци и духовните водачи от Македония, за многобройните будители на целокупния български народ, родени и израснали в Македония. Оттам и всички доводи на македонците, че видите ли, имало македонци и преди 1944 г. са безсмислени: 1/ защото тези доводи са безкрайно малки и жалки, т.е. един нормален народ по-скоро би се срамувал, че е нужно да доказва своето съществуване с изказвания на политически ангажирани или дискредитирани лица; 2/ защото чисто логически фактът, че в Македония еди кога си е имало македонци, не означава, че по същото време НЕ е имало българи... Просто. Защо тогава македонците твърдо отказват да приемат подобна логика? Защото подобна толерантност се оказва рискована за ТЯХНАТА идентичност. Откъдето излиза, че щом те рискуват ПОВЕЧЕ, ако възприемат "компромисната" позиция - и ние сме прави, и вие сте прави, - то е най-вероятно, защото... не са прави.