във форум "Македония на македонците" днес Ванчо е постнал извадки от една статия то понеделнишкия труд, в която става въпрос за двойното гражданство, една тема, която беше засегната преди време. Ето и цялата статия. В средата н афевруари македонската столица наподобява българската - мрачна и удавена в бензинова мъгла. Потоци от очукани таратайки и тук-там лъскави лимузини се извиват из града. Единственото предимство на Скопие пред София са сухите и чисти улици. Но също така задръстени от спрели коли. А шансът да намериш място за паркиране е нулев. Поради по-мекия климат снегът рядко се задържа. Дори тук-там цветари предлагат първите пролетни букети, наподобяващи кукуряк. Дни след убииството на югоминистъра на отбраната Павле Булатович полицейското присъствие е засилено. Македонците обаче са спокойни и поляризирани в мненията си. От пълно възмущение до: "за мъртвия по-добре нищо." В централните скопски кафенета "Лондон" и "Кай Фуфо" денят започва с преглед на вестник "Труд", който всяка сутрин може да се намери по реповете. От доста време тези места са се превърнали в клубове на "бугарите". Така в Скопие наричат старите железни българи от историческото ВМРО, отцепени след лагерите и затворите "Голи оток" и "Изридово". "Кай Фуфо" е любимо кафене на мироопазващите сили на КЕЙФОР. Млади немци влизат, поръчват си по халба бира и хвърлят многозначителни погледи на седящите наблизо македонски момичета. За натовските войници има и специално американско меню, включващо пиле на скара със задушено брюкселско зеле и царевица. Денят на българските бизнесмени в Скопие обикновено започва в непретенциозен частен хотел, като "Лаки", където леглото на вечер е 40 марки. Предпочитаната закуска е чорба. Нашенци, главно търговци, не могат да се оплачат от застой в бизнеса. Търгува се всичко, най-вече чрез македонски посредници за Албания и Югославия. Дълги колони от тирове извиват опашки на границата при Гюешево. От началото на февруари македонските граждани, които имат "някаква българска жилка", масово се стичат в българкото посолство в Скопие, за д аси вземат формуляр на молба за получаване на българско гражданство. Нашите дипломати разрешавали дори гражданите сами да ксерокопират формуляра и да го раздават на други желаещи. Кандидатите трескаво проверявали тавани, мазета, скринове, долапи и ракли, за да открият документи на родители, баби и дядовци, в които те се определят, като българи. Съобразно обявените условия в онези години София давала гражданство по съкратената процедура в бързи срокове. Тези, които вече имат новички български паспорти, смятат за свой пръв български дълг редовно да посещават "Лондон" и "Кай Фуфо". Македонското списание "Фокус" в броя си от 4 февруари т.г. свързва вълната от желаещи да получат българско гражданство със съобщението, че България ще става членка на ЕС и шенгенските визи ще отпаднат скоро за гражданите и. Авторът на статията се възмущава от "традиционният македонски манталитет", обиждайки сънародниците си, като продажници. Традиционните посетители на "Лондон", които познават в детайли македонското общество, не отричат, че част от желаещите да станат български граждани се движат от горния мотив. Причините за масовизирането на процеса, който започва през 1992г., обаче са различни. Много македонско граждани, възпитани тайно от родителите си, като българи, вече са се убедили в необратимостта на демокрацията в Македония и без страх за живота или кариерата си / своята и на роднините си/ заявяват българската си идентичност. Част от тях желаят да се заселят в България и за това им е необходим български паспорт. Такъв е случая с г-н Димитър Мицков. През 60-те години той емигрирал в САЩ, оженил се и започнал работа в заводите на "Пепси-кола". Години по-късно сам се върнал в Македония. Днес получава пенсия от 1100 долара месечно и всеки ден си купува български вестник. "През всичките 36 години, през които живеех в САЩ, не спрях да чета българска литература. Българския език е мек и прекрасен, сръбският е твърд и не ми приляга. И аз и родителите ми сме родени в Скопие, но аз съм българин и никой не може да ми го оспори. Мечтая да се оженя за българка и да се преместя да живея у вас, защото е по-хубаво. Всеки ден слушам Радио София и чакам с нетърпение да дойде пролетта, за да си направя екскурзия до българия. От всичко най-много ми е мъчно, че родната ми сестра е сърбоманка" - споделя г-н Мицков. За други получаване на българско гражданство е своеобразна защита срещу пророкувани тук от мнозина драматични обрати в ситуацията. Един от тези кандидати ни убеждаваше, че по пазарите на в Македония се продават карти на Велика Албания и в нея бил включен и районът, в който сега живее. Повечето обаче се страхуват от завръщането на сърбите и сочат, че въпреки трудностите на войната и ембаргото Сърбия супсидира всички частни телевизии, вестници и списания, някой от който предават директно на сръбски език. А официалната държавна телевизия, управлявана от ВМРО, от 14 месеца е пуснала само два кратки български документални филма, единият от които за албански бежански лагери в Македония, а другият за китното ни Черноморие. В тази връзка напоследък в Македония наистина стават странни неща. 2000 година беше посрещната с мегаконцерт на сръбски фолкоркестър. На военна клетва в Битоля някой новобранци получили текст на сръбски език. Модно дефиле пък било открито от македонския министър на ВМРО с грандиозно ревю на реномирана белградска модна къща. Какъвто и да е мотива на тези хора, добре ще е България да не отказва гражданство на нито един от тях. Така, както не е отказвала на никого от 600 000 родени в Македония и емигрирали в България между 1878-1918г. Техните потомци днес наброяват три милиона души /около 40% от всички българи/. От тях излезе голяма част от научния, културния, икономическия и политически елит на България. Подобно на българския днес средния македонец е отчаян и не вижда светли дни в близко време. Понятието средна класа е условно. Магазините преливат от стока, но малцина са тези, които си позволяват нещо повече от задължителните ежедневни хранителни продукти. Средната заплата се движи около 200 марки и на много места не се плаща редовно. Пенсиите варират в същите граници - 200 марки. Цената на един хляб е 20 денара, на килограм месо - 200 денара. Курсът марка-денар е 1 към 31.7. македонецът едва връзва двата края с какви ли не комбинации - разпрадава имущество, взема заеми… "До гуша съм в дългове. Принуден съм да си продам къщата", изплаква болката си 50-годишния журналист Константин Кланов. "И знаете ли кой ще я купи? Албанец, търговец на дъвки. Ще ме утепа без пушка и ще вика ура. Но ще ми даде пари. Имах частна телевизия и радио, н овсичко пропадна. Сега работя само на хонорар. Семейството ми е застрашено да се разпадне. Слава Богу, че жена ми работи в банка и получава по 300 марки, та има с какво да храним двете си деца." По думите на Кланов мнозина македонци са принудени да продават имотите си. Богати албанци обикалят със скъпи коли и купуват по няколко къщи. Почтената работа и журналистическия труд не се котират. Сигурен доход имат тези, които се занимават с черна търговия. За корупция в Македония също се говори. Но и тук понятието плува в мъгла и се адресира към бивши министри, неизвестно кои. Упреци към правителството на Любчо Георгиевски са свързани с това, че не изважда на показ работата си. Министерският съвет се намира в неугледната зграда на бившия централен комитет на комунистическата партия. Участвали в предизборната кампания активисти на ДПМН, днес са разочаровани, че издигнатите от тях на власт са се отдалечили. Информацията се филтрира от специално министерство. А и скопските журналисти като че ли не се опитват да надникнат зад фасадата на властта. Българските шлагери "депутатско кюфте" и "депутатски мерцедес" са им непознати. Мнозина незнаят къде живеят Любчо Георгиевски и съпругата му Снежана. За президента Трайковски се говори, че искал да остане в апартамента си в краен скопски квартал. Какви и колко коли обслужват депутатите, също не е ясно. Както и къде се намират резиденциите на държавните мъже. За нас войната в косово не е свършила, твърди Константин Кланов. Колко още има да теглим, никой не знае. От двете страни на река Вардар, която пресича Скопие и разделя града на стара и нова част, животът не спира. В центъра се срещат модерно облечени млади хора с мобилни телефони и скъпи коли. В периферията обаче ври и кипи от балкански алъш-вериш и цигания.