През месец януари т.г в Република Македония в средствата за масова информация бе отбелязана 95-годишнината от издаването на известния сборник от няколко лекции на Кръсте Мисирков, изнесени в Петербург, Русия, през 1903 г, озаглавен "За македонцките работи". Книжката е издадена през декември 1903 г. в София и с нея MACEDONEC ни запозна обстойно. В тези лекции, написани по поръчка на сръбското правителство от Белград, чийто стипендиант като ученик и като студент е самият Кръсте Мисирков, се застъпва тезата, че славянското население в Македония няма полза от България и затова то трябва да изостави своето българско име, че на македонците само Сърбия може да помогне. Лекциите са наивен призив към българите от Македония да се откажат от своята българска принадлежност и същност и от България. Съвсем скоро обаче (само след няколко месеца) Кръсте Мисирков изоставя идеите на своите лекции "За македонцките работи" и се интегрира напълно с българската патриотична интелигенция за защита на българите от поробените Македония, Тракия и Добруджа. Той става учител в българските училища в градовете Бердянск, Одеса и Кищинев в Русия, а от 1916 г. е в България като ръководител на историческия отдел в Народния етнографски музей в София в продължение на една година, след което до края на своя живот - 1926 г., е учител и директор на гимназията във възрожденския исторически град Копривщица. Ето и едно писмо от Мисирков до председателя на Московския славянски комитет Николай Иванович Гучков от 16 октомври 1914 г., което се съхранява в "Централен държавен архив на Октомврийската революция и социалистическото строителство", фонд No 679, опис No 1, едр. хр.No 1729,