1913 г. Малката Васка Зойчева отъ Скопие, получила плесница отъ сръбския престолонаследникъ, сега краль на Сърбия, защото на въпроса му „Па ща си ти ? - отговорила : „Българка!" „Па ща си ти"? отъ Ив. Вазовъ „Па ща си ти?" - такъвъ въпросъ задава Въ твоя домъ безочливъ чужденецъ. „Па ща си ти?" - съ таквазъ псувня смущава Душата ти неканенъ гостъ пришлецъ. „Па ща си ти?"- туй питане навредъ - При Дринъ, при Шаръ, при Вардаръ, Преспа драга О, българино, сърбинъ ти полага И чака съ начумеремъ ликъ ответъ. Но ти пази се, правъ ответъ не давай. Кажи се португалецъ, кюрдъ, сириецъ, Лапонецъ, негъръ, циганинъ, индиецъ, - Но българинъ се само не признавай. Че си потомъкъ Самуиловъ, на Атонски Паисий внукъ; скри на коя си майка синъ,- На кой езикъ пъй мътни Вардаръ, сини Дринъ, И езерата и горитъ македонски! Не споменувай неразумно Лозенградъ, Люле-Бургазъ, ни Булаиръ ужасни; Ти би разбудилъ подозрения опасни, Че на героигв техни може би си братъ. Мълчи! А вмъсто тебе всеки долъ, пътека, Дъбрава, езеро, река, ридъ, планина Ще викатъ съ гласъ презъ всички времена: „Тукъ българи са, българи отъ памти въка!" Априлъ, 1913 година.