Преглеждайки изпратените тук съобщения и особено тези в македонските сайтове стигам до следните изводи: 1. Българите (като цяло) се отнасят със симпатия и дори снизхождение към македонските българи и се опитват с АРГУМЕНТИ да им покажат защо ги възприемат първо като българи и после като македонци. Моето обяснение за това е, че за обикновения българин историята е спряла на Сан-Стефанския договор и че географската област Македония е населена с братя-българи. Всички войни, в които България е участвувала през този век, са били насочени към освобождаване на българското население, а не към присъединяване на територии (от гледна точка на народа, който е давал жертви и проливал кръвта си). След 1944 г. в България темата за Македония беше забранена и ние не знаехме нищо за настроенията и развитието на общественото съзнание там. Екстраполирайки представите си за Македония (както сега се вижда твърде идеалистично) в България продължава да съществува приятелско отношение като към родно дете, дадено от съда (великите сили) за отглеждане на чужди родители. 2. Македонските българи се отнасят с омраза и подозрение към останалите българи. Според мен, такава силна и дълбока омраза не може да бъде изработена само от пропагандната машина или от страха. Причината е по-скоро психологическа. Принудени от различни фактори да се отрекат от българското в себе си, тези хора търсят оправдание за своето родоотстъпничество в пълното отрицание на това, което са предали (продали). Така те постигат душевен баланс и убеждават себе си колко е правилно да не желаят да са българи - накратко намират оправдание в обективни причини извън тях. По такъв начин тяхното достойнство се запазва и дори е извор на ново самочувствие - от там и стремежа за създаване на собствена история, език и т.н. Така се ражда и образа на българина: глупав, миризлив, прост и некултурен, нисък на ръст, кривокрак ТАТАРИН, крадец на история, език и друго културно наследство и т.н. Какво може да се направи: Българите от България трябва да осъзнаят, че във Вардарска Македония имат малко приятели и много хора са с негативно отношение към българското - дори се забелязват и явни демонстрации на чувство за превъзходство (те не са ТАТАРИ, а културни, възпитани и т.н. европейци). Щом там не желаят да са българи - нека не са. Това днес не може да бъде променено - четири-пет поколения са били отбългарявани. Нека да ги приемем каквито искат да бъдат и да видим какво ще излезе. Задачата за момента е поне да не ни мразят. Към тези, за които съм онзи татарин, нямам предложение. М