|
мда, дефинициите са доста обтекаеми. иначе най-важните ключови думи тука са наистина "мантра" /че нещото трябва да се натяква до втръсване/, "правила" /правилата ги има защото се очаква някой да ги слуша и спазва/ и "хегемон" /че един субект натяква и изисква, а другите слушат и се подчиняват/.
иначе в английското уики са цитирали един от главните западни путинолози джон миършаймър:
Джон Миършаймър твърди, че воденият от САЩ либерален международен ред се е появил през 1991 г. след разпадането на Съветския съюз, когато САЩ са станали единствената суперсила в света. Липсата на друга сила, способна да оспори хегемонията на САЩ, е довела до множество нелиберални дейности (напр. бомбардировки срещу Югославия през 1999 г., Афганистан през 2001 г., Ирак през 2003–2011 г. и през 2014 г., Либия през 2011 г. и през 2015–2019 г.), инициирани от Съединените щати под фалшив претекст.[78] Тези войни обаче „не успяха да разпространят демокрацията или да доведат до международна стабилност“ и вместо това „антагонизираха силите на национализма и реалистичната контрахегемонистична силова политика“.[79] Руската инвазия в Украйна през 2022 г. беше забележителна като може би първият път, в който НАТО и неговите съюзници не успяха да постигнат целите си, потенциално символизирайки края на еднополюсния момент на либерална хегемония и началото на нов международен ред, който може да бъде или да не бъде многополюсен.
иначе разпространяването на либералната демокрация в световен мащаб може да звучи много примамливо, но явно и с много сила и средства, нещата не се получават. между другото самия дон тръмп май никога не го е ползвал тоя израз, а и администрацията му гледа да се дистанцира от всякакви приказки за "смяна на режима" на местата където са намесени или се намесват.
иначе ей го индекса за демократичност на
та според техни сметки, населението на всички авторитарни държави е около 40% от световното, а ако добавим и "хибридните режими" /като украйна/, процента става около 55.
т.е. ние, уж демократичните страни, ще трябва да приемем по някакъв нормален начин съжителството с другата уж недемократична част от света, независимо от това какви тънки сметки си прави текущата суперсила /там без стандартната патетика от сорта на разни "оси на злото", битки между доброто и злото, противопоставяния на демокрацията срещу тиранията и подобни/.
кажи му северномакедонец вместо да го обиждаш
|