|
гледам че някои колеги са отреагирали доста рязко, ето ги и моите няколко /евро/цента в по-спокоен тон
та за сегашния средностатистически българин сърбите вероятно са действително в по-голяма или по-малка степен близки /да не споменавам там за доволно втръсналите сръбска музика, скара, плескавици и подобни/ и поне на битово ниво, няма за какво толкова да се дърляме с тях.
но когато един уж български националист, почне да говори такива неща за сърбите, при положение че с тях последните едно 180 години имаме здрава националистическа омраза, няма начин да няма нещо гнило тука. а този откровен про-руски уклон го имаше в абсолютно същата форма и при болен сидеров, т.е. може да направим извода, че тия нагласи битуват в нашите "националистически" /или псевдо-такива/ среди от поне 20 години насам.
а що се отнася до т.нар. православно-славянско единение - значи първо ние трябва да видим доколко сме "православни", в смисъл като изобщо религиозни /по мои скромни оценки - доста малко/ и второ доколко пък сме "славяни" и чувстваме вътрешно някаква далечна споделена идентичност с останалите "славяни" - пак нещо клонящо към нулата. в смисъл, ако трябва да имаме някакво приближаване на някакви "споделени" идентичности, то за нас това трябва да е на първо място в плоскостта на българската идентичност с т.нар. северномакедонци, преди да скачаме на следващото и много по-далечно "славянско" такова. т.е. преди да сме си оправили нещата в собствения двор няма къде да рипаме след това /то не че се очертава и това да оправим в някакво обозримо бъдеще/.
втория момент е чисто практически - сърбия е една малка, бедна и мутренска държава /а ние сме в малко по-малка степен бедна и мутренска/, така че каква ни е точно изгодата/келепира на нас да се събираме две такива малки, бедни и мутренски държавки, па даже и в евентуалната компания на шампионите по мутренство русия и украйна /в случай че там пък някога успеят да си оправят отношенията/ и да правим уж някакъв "общ" фронт срещу някой друг. вместо примерно да си цуцаме от евросъюза както правим сега и докато все още можем да го правим /където има много по-големи и по-богати от нас държави, без значение на това, че малко или много гледат на нас като 2ра категория хора/. обръщам специално внимание, че в евросъюза в момента поне на книга няма "англо-саксонци".
и третия момент е, че тия приказки за т.нар. православно-славянско единение, предвид факта къде е първоизточника на въпросните приказки, са очевидно нещо което е преценено да обслужи основно интереса /в голяма степен конюнктурен/ на въпросния първоизточник. а в смисъл ако на някой са му толкова мили специално сърбите, защо примерно не заговори за някакво "южнославянско" единение /което пък в ушите на нормалните националистически кръгове би прозвучало още по-кощунствено/. та така или иначе както споменах и в точка 2, ние даже практически интерес нямаме от едно такова "единение", та камо ли да вярваме в някакви уж наистина искрени подбуди на "центровете" които го промотират въпросното единение.
кажи му северномакедонец вместо да го обиждаш
|