Нарочно потърсих за този събор от 1872 г. и ето какво намерих:

За „всеправославността” на Константинополския събор от 1872 г.

Да се нарича „всеправославен” съборът от 1872 г. е повече от пресилено. (Впрочем на Константинополската патриаршия започва да й става навик да титулува като „всеправославен” всеки свикан от нея събор в непълен формат - справка: проведения неотдавна събор в Крит, който също тъй незаслужено беше окачествен като такъв.)

Вярно е, че във връзка с тогавашната т. нар. българо-гръцка църковна разпра Цариградската патриаршия неуспешно се опитва да свика вселенски събор. Това, което в крайна сметка се е състояло през 1872 г., е събор доста по-невсеправославен дори от Критския. На него присъстват 28 архиереи от Цариградската патриаршия, антиохийският, александрийският, йерусалимският патриарх и кипърският архиепископ[2]. Тоест само архиереи от т. нар. гръкоговорящи църкви при тотално числено превъзходство на архиереите от Цариградската патриаршия. В същото време цариградските архиереи се явяват както съдии по собственото си дело, така и заинтересована страна, което представлява правен абсурд.

Освен това на един по-късен етап йерусалимският патриарх Кирил се отказва от по-нататъшно участие в събора и се връща в Йерусалим, като преди това заявява, че „не смята себе си в правото да подпише решението на събора, защото то е прието под влиянието на народните страсти, овладели, за нещастие, Вселенската църква.” Неговото заявление разкрива още една важна особеност на този събор, а именно, че на него не е имало условия за нормална съборна дейност и свободно волеизявление от страна на участниците. Според очевидци съборът действал под непрекъснатия натиск на озверяла тълпа от великоелински шовинисти. Сам патр. Кирил бил заплашван от тази тълпа с физическо насилие, ако откажел участие и бил наричан Иуда, Каиафа и руски шпионин[3], тъй като не бил съгласен с предвижданото строго наказание за българите, което било мнението и на Руската църква.

Когато на предварителните съвещания цариградският патриарх обявил, че съборът трябва просто да обяви българите за разколници, тогава йерусалимският и антиохийският патриарх, както и кипърският архиепископ, изразили своето категорично несъгласие. Тогава при тях започнали да се явяват делегация след делегация от страна на гръцките великошовинисти, които се опитвали да заставят архиереите да приемат становището на патриарх Антим VІ. Убеждавали ги и настоятелно изисквали да отстъпят пред желанието на народа и обвинявайки ги в измяна на елинизма и Православието, както и в това, че се били продали на Русия и нейните панславистки планове, заплашвали ги със саморазправа на недоволната тълпа[4].

Също така на събора не била дадена думата на обвиняемите (всъщност те изобщо не били призовани), което е твърде сериозно нарушение на каноничната процедура. Практически съборът съвсем не бил свикан, за да се обсъди в нормална обстановка спорният въпрос, а за да подпишат участниците предрешеното осъждане на българите. Истината е, че на този събор няма дори минимален опит за нормално съдопроизводство.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите