|
Поднесена ни от рекламираният тук гимназиален даскал Александър Стоянов:
Днес в Пекин се проведе военен парад, който трябваше да смае света. Единственото наистина смайващо е наглостта на автократите по отношение на историческия прочит. На 2 септември 1945 г. Втората Световна война завършва окончателно след пълната победа на САЩ над Япония.
В тази победа КНР, КНДР и Русия не са изиграли никаква роля, но ето че днес техните глави - Си Дзинпин, Ким Чен Ун и Владимир Путин се пъчат като пауни на трибуните, докато КНА парадира по широките булеварди на китайската столица.
Победата, постигната над Япония в Азия е дело на САЩ. Тук не става дума за американофилия, а за обективната истина. Основното бреме на войната е изнесено от американците. Техни кораби размазват японския флот в Пасифика. Техни самолети разпарчетосват японските ВВС, индустрия и градове. Техните атомни бомби принудиха Япония за първи път в своята история да капитулира безусловно.
Каква е ролята на Китай? Според някои историци, Втората Световна война започва с инвазията на Япония в Китай през 1937 г. (виж напр. Бийвър, А. История на Втората Световна война) Китайският народ понася едни от най-страховитите жертви в рамките на конфликта и оказва смел отпор на японската армия. Къде е проблемът с прочита? Всички тези жертви и геройства са реализирани най-вече от правителството на Гоминдан, начело с Чан Кайшъ. Междувременно комунистите на Мао със своя "Дълъг марш" се чудят как да избегнат съприкосновение с японската армия и как да отхапят територия от националисткото правителство, забивайки нож в гърба на собствения си народ, докато чуждия агресор унищожава китайски градове и села повсеместно. СССР също се възползва от ситуацията и окупира части от днешен Северозападен Китай, които Сталин не е планирал да връща преди 1949 г.
Ако има някакво правителство на Китай, което има право да претендира за място в парада на "Деня на победата в Азия", то това е правителството на Тайван. Всъщност именно това правителство получава място в Съвета за сигурност на ООН през 1945. Едва през 1971 г., в контекста на размразяването на отношенията между САЩ и Комунистически Китай, Вашингтон признава правото на Пекин да заеме китайския мандат в СС на ООН.
СССР се включва във войната срещу Япония на 8 август 1945 г., два дни след бомбата в Хирошима и ден преди ядрения удар в Нагасаки. Включването се случва буквално седмица преди капитулацията на Япония на 15ти август 1945 г. Една седмица. Ако сте достатъчно разумни, сами ще отгатнете колко "огромна" е съветската роля за победата. Въпреки че Япония капитулира, Червената армия продължава да напредва и да води боеве с японците до 1ви септември, ден преди подписването на капитулацията, в явен опит да заграби колкото се може повече територия преди подписването на окончателния мир. Ситуацията е "на сложена софра и станал дедов всеки може да седне".
Корейската "народно-демократична република" дори няма да я коментирам. Разбира се съпротивително движение срещу японците е съществувало, но то изиграва спомагателна роля в съветската инвазия и само по себе си няма никаква заслуга за победата над Япония.
Чудно ми е и нашият Атанас Зафиров в ролята на какъв е решил да ходи на парада? България е страна, загубила Втората Световна война - да честваме победата на Съюзниците е безумие. Вероятно, като шеф на БК...БСП отива като политически наследник на българските комунисти. Ако това е така, то нека неговата партия най-сетне, веднъж и завинаги, поеме отговорността за всички антибългарски деяния на комунистите - от Септемврийското въстание, през атентата в Света Неделя, до клането на над 30 000 българи по време на т. нар. "Народен съд". Някак, другари, не върви да признаваме само победите си, а да забравяме за свинщините. Нищо, аз ще ви напомням докато ме има.
На картата: Ситуацията в Далечния Изток на 2ри септември 1945 г., когато армията на САЩ официално поема контрола над Япония.
-----
Чудно ми е какво е правил генерал Стойчев на Червения площад през 1945 г. Това и Ал. Стоянов не го знае...
След Евровден иде Видовден
|
Алтернативна история
