ЕДНА Е НАДЕЖДАТА НА ПОБЕДЕНИТЕ

Прибирам се вкъщи след ден, изпълнен с позитивни и негативни страсти. Разговарям с жена си. Детето ни заспива докато мислим на глас. И след поредната моя инвектива жена ми казва:
- Маноле, кажи им всичко това. Запиши го. Публикувай го. Оповести го.
Знам, че не бива, но го правя. Не за друго, а защото наистина съм стигнал до непроменими изводи.

1. Нищо няма да се промени в България
България ще влезе в еврозоната. Вече сме в Шенген, ЕС и НАТО. Но нищо няма да се промени. Тук няма да има #Лустрация или отърваване от мафията. Делян Пеевски е истинският шеф на територията и ще остане такъв. Вие, скъпи мои сънародници, просто няма да го свалите от власт. Усилието е прекалено голямо за вас. Не сте народ от смели хора, нямате нужната страст към свобода, република и демокация. Той ще ви/ни бъде следващият министър-председател, владетел, монарх и може би президент. Завинаги.

2. Свободата не е ценност
Хайде, хайде, мили мои българи, знаем го, знаете го и го зная и аз. Единствената реална ценност е спокойствието, съпроводено от суджуци. Вие искате ядене, пиене, и тишина. Ако съседът ви бъде отвлечен, задето много е дрънкал, вие няма да си мръднете задника. Не ви е важно. Делян също го знае. И затова ви обича. Затова ще си ви поебва лекинко. И затова ще царува над вас. Делян е вашата/наша съдба. Няма нужда от протести. Да не се лигавим. Дори ще имаме парламент и избори. Просто ДПС ще ги печели. Поне 20 години, броено от днес.

3. Русия е враг, но България е истинското зло
О, де да беше проблемът ни във външния противник! Щяхме да се разделим на фракции, да проведем жестока, страстна, истинска, оздравителна гражданска война и победителят да моделира България по вкуса си. Само че ние сме путки. Пет милиона и кусур страхливци, нищожества, които нямат визия за бъдещето. Ние ще си останем в Европейския съюз и ще цицаме европроекти докато прокурорски синчета безнаказано газят невинни минувачи. Милиционерските шофьорчета ще продължат да си ни подтаковват. Няма по-голям враг на България от българина, който мълчи, тарикатее и блее докато ченгето и мутрата му порят гъза.

4. Нямам илюзии
Искам да приключа този текст бързо, защото ме е гнус от нашия национален дух. Нямам илюзии. Аз наистина съм българнки националист, но си давам ясна сметка, че тази истинка, воинска, мъжка, свирепа, България, която обичам, е била успешно и завинаги унищожена някъде между 1918 и 1948 г. Останали са само нещастници, нищожества, страхливци, предатели, глупаци, тариатчета, любезничещи червеи и тук-там едини луди като мен и малка част от приятелите ми (сиреч - истинските ми приятели). Аз наистина не обичам днешния, така наречен "български народ", който реално не е български и не е народ, а е само една тълпа от посткомунистически страхливци, мълчаливци и глупаци. Ако ние бяхме народ, о, Боже мой, ако ние бяхме истински българи и юнаци, то днес у нас нямаше да има останал и един жив посткомунистически боклук! Нямаше никой да хвали Путиновия райх, защото тук щеше да кънти страшният и красив, безмилостен звек на "Шуми Марица". Щяхме да сме провели лустрацията, по улиците щяха да висят куки и ченгели с руски мекерета. Ние щяхме да сме един народ под лъва и кръста, с оня благороден дух, който е движел героите при Сливница, Одрин, Дойран и Каймакчалан. И щяхме смело да обичаме и критикуваме Европейския съюз - едновременно приятелска и търпяща поправки организация на свободни нации. Но това вече не съществува като възможност.

5. Върховният цинизъм
Нищо, приятели, подкрепяйте ме. Поддържайте моята честна, искрена и благородна лудост. Кой знае, може един-два процента от вас и наистина да милеят за нашата жестоко умъртвена Родина? Може и ние, малката група истински българи да не успеем да вземем властта; може и ченгетата, мутрите, рубладжиите, посредствените, свинете, глупаците, комсомолците да ни унищожат. Но може и да им дадем такъв бой, от който да ги е страх и след сто години. Можем едно. Да отмъстим. Да ги подлудим. Да им отнемем спокойствието на мръсни, еничарски, проруски, посткомунистически свине. Можем да им наврем чалгата и посраните анцузи в гърлото. Можем да ги изплашим. Да предизвикаме паник атаки дори у внуците им. Без надежда. Но в името на Кубрат, Аспарух, Тервел, Крум, Симеон, Самуил, Асен и Калоян. Нима ни остава друго?

6. Надежда?
Не, няма такава. Но може би... може би ако сме достатъчно и последователно отвратителни, ако се държим с мекеретата така, както украинският дрон се държи със самотния руски мужик в окопа и пръснем гъзовете на достатъчно негодници, то тогава би имало шанс... не, няма да го кажа. Няма шанс. Не сме заслужили да говорим за шансове. Имаме право само на страст, злоба, омраза към изродите и харакири при неуспех.

#ПаветатаТрябваДаПолетят

***
Слава Україні!