Малко за Тервел от същия автор:

Блългарската конница громи арабски войни в Тракия, пролетта на 718 г.

Илюстрацията е дело на художника Мирослав Йотов. За разлика от доволните дози чалга и кич в историческите илюстрации у нас, Йотов консултира прецизно работата си с експерти и изобразеното от него снаряжение се доближава максимално възможно до реалната екипировка на тогавашните войници.

Представените на картината военни действия се развиват през втората половина на август, 718 г. След година на безплодни усилия и хиляди жертви, арабският принц и пълководец Маслама абд Ал Малик ибн Маруан заповядва изтегляне на арабската армия в посока Дарданелите, където арабите имат изграден мост, по който опитват да прехвърлят войски и припаси. На път към Калипол (Галиполи), войските им са застигнати, вероятно в района на Виза или Родосто, от български войски, които им нанасят разгромно поражение и, според Теофан Изповедник, избиват 22000 арабски войни. Това е и най-голямото поражение, понасяно от арабска полева армия от началото на ислямските завоевания през 634г - 80 години по-рано.
Това е трета поредна победа за българите срещу арабите. Българските войски разбиват арабски авангарден отряд в района на Стара Загора през юли 717г., след което в началото на август 717г. разгромяват личния корпус на Маслама в сражение, водено някъде около Люлебургас. Именно тази втора победа кара Маслама да изтегли армията си в укрепен лагер, разположен около стените на Константинопол.
Притиснати от българите по суша, от ромейския флот по море и от бранителите откъм Града, арабите започват да страдат от недостиг на припаси и вода. Скоро сред армията им плъзва и чума, която заразява и Константинопол (или идва от града -б.а.) Опитите на арабите да се снабдяват с припаси от Източна Тракия са осуетени от българите, които непрестанно атакуват снабдителните отряди. За капак зимата на 717/18 година е една от най-тежките - вероятно около 1/3 от цялата арабска армия загива. Като добавим и загубите, нанесени от българите през август 718г., вероятно е само половината от силите, които Маслама довежда в Тракия да са успели да избягат до Дарданелите. Там ново злощастие - съчетание от буря и действия на византийския флот, коства нови загуби в жива сила. През октомври 718 г. само един на трима тръгнали на поход арабски войни, пресича границата между империята и халифата в Киликия.
Макар вероятно да не води лично войските си защото е около 60 годишен по това време, кесарят Тервел се нарежда сред най-успешните и далновидни български владетели, тъй като разпознава същността на арабската заплаха и действа решително в подкрепа на Византия, сключвайки отбранителен съюз с ромеите през есента на 717г. Този договор допълва търговската спогодба от 716 г. и е в основата на продължилият до 755г. мирен период между България и Източната римска империя - най-дългият в съвместната им история.
В историографията ни необосновано се говори как Тервел е възхваляван от хронистите като спасител на Европа - няма сведения за такива суперлативи нито в ромейските, нито в латинските хроники. Въпреки това, България изиграва ключова роля за възпирането на арабската експанзия в Европа, съпоставима с ролята на Астурия (718) и херцогство Аквитания (721).

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите