|
Оказва се, че темата за "робството" явно е траен проблем в манталитета на българина. Понеже работата на историците е да помагат на обществото с разбирането на миналото, ето един кратък Q&А който да ви помогне да осмислите петте века османска власт.
🔪1. Робство или владичество?
- Коректният термин е владичество. Въведен е официално в науката през 1981 г., но се използва и преди това в изследванията. Не съществуват никакви научни основания да наричаме периода "робство" и всъщност сме единствения покорен от османците народ, който го прави. Въпреки геноцидите и кланетата, нито един от другите народи не нарича периода си под османска власт "робство".
⛓2. Ако не сме били роби, какви сме били?
- Били сме рая - т.е. социална категория, съставена от данъкоплатците в Османската империя, съответстваща на т. нар. Трето съсловие в Средновековието - хората, които нямат право на оръжие, плащат данъците и с труда си подхранват държавата, която, на теория, трябва да им осигурява закрила и спокойствие. Това, разбира се, не се случва през голяма част от времето. Освен това, българите са християни в мюсюлманска държава, което означава, че са втора категория рая - т.е. освен обичайните ограничения за мюсюлманската рая, християнската се ползва с още повече рестрикции, както и плаща по-високи данъци.
⚖️3. Какво е било отношението на Османската държава към българите?
- Основната "полза" от българите в Османската империя е да плащат данъци за държавата. Освен това, обаче, населението на нашите земи, е било ключова част от османската икономическа система. Тъй като бейлербейството Румелия е най-богатата част от империята, Портата е разчитала сериозно на приходите в пари и ресурси, които българите са осигурявали. Предците ни са снабдявали Полумесеца с редица ключови стоки, ресурси и услуги. Поради тази причина една сериозна част от българското население се е ползвала с разни привилегии в замяна на услугите, които предоставяли - охрана на проходи, снабдяване с храни, производство на сол, руда, дървен материал и т.н. Поради тези причини, Портата се е стараела да осигурява относително спокойствие в българските земи, за да не "заколи златната си кокошка".
🪓4. Тогава от къде идват разказите и песните за произвол, кланета, потурчвания и т.н.
- Тези разкази са част от битовата картина на българите, но съвсем не изчерпват цялата действителност. Всъщност, тези епизоди са по-скоро изключение, отколкото закономерност. Дължим ги най-вече на периода XVII-XVIII век, когато централната власт отслабва и в провинциите започват да властват деребеите, познати с името "аяни". Българите, живели през 1990-те, могат да ги свържат с мутренските години - това са де факто локални групировки от "баровци" и техните въоръжени "бухалки", които безнаказано тормозят местното население, възползвайки се от липсата на контрол от страна на обхванатата в криза държава. Също както рекетите, побоите и бруталното отношение, което помним от "златните години" на Прехода, в Османската империя, в продължение на два века, властват силните на деня, а не закона. По-голямата част от издевателствата в стил "Козият рог" са всъщност прояви на локални сатрапи, които се възползват от безсилието и корупцията в държавата.
⚒5. Какво, тогава, е било ежедневието на българите?
- До голяма степен битовата картина в българските земи остава непроменена в продължение на близо 600 години. Обществото ни остава капсулирано в един средновековен модел на устойчив застой. Дните минават еднообразно - тежка работа, грижи за семействата, празници, ритуали и суеверия, разни съприкосновения с чуждата власт. В продължение на 500 години българите се капсулират в една система, която ги учи, че властта никога няма да им принадлежи, че те са длъжни да служат и да мълчат, и да си знаят мястото. Постепенно през XVIII век нещата се променят - феодалният модел започва да се разпада, българите получават повече възможности за икономическа активност и някаква част от населението започва да се замогва. Въпреки това, до Освобождението, животът на около 90% от българите е същият, какъвто е бил, да речем и през 1450 г. Това е ужасно и има огромни последици върху народопсихологията ни, да не говорим че през цялото време българите живеят с усещането за държавата като нещо чуждо и враждебно, което трябва да мамят и прецакват. Това усещане се е запазило и до днес.
🔭6. Колко важно е при това положение процесът, наречен Възраждане?
- Трябва да разберем, че културните промени са бавни при всички общества. Драстични скокове не съществуват, освен за малки групи от социалния елит. До 1878 г. огромната част от българите остават неграмотни и не особено добре запознати с това, което ние днес прославяме като Възраждане. При все това, през XIX век вече се усеща ясна промяна в манталитета и стремежа към свобода, както и еманципирането на българския народ спрямо околните общества. Въпреки това тези процеси, нормално, се изучават у нас с доста повече патос и възвеличаване. Погледнати отвън, тези процеси не са особено впечатляващи и не надхвърлят случващото се в съседни народи като сърби, гърци и румънци. В много отношения нашето Възраждане остава дори назад в сравнение с околните общества, които имат много по-добра стартова позиция за своето културно развитие. Това, с което непременно трябва да се гордеем е, че въпреки огромните пречки и проблеми, българите все пак създават свой елит от търговци, свещеници, писатели, учени и юристи, които изнасят на гърба си оформянето на национална идентичност, култура и духовност.
🗡7. Ами "турското присъствие"?
- Това е един абсурд, породен от медийната истерия на вестник "Дума" в периода 1997-98 г., когато БСП отчаяно искаше да дискредитира управлението на СДС след Виденовата зима. Свързано е и с една изложба около годишнината от Баташкото клане, която беше организирана в Германия. В действителност нито един български историк никога не е използвал термина "турско присъствие". Ставаше дума за идеята, че трябва да се преосмисли броя на избитите в баташката църква българи, тъй като сградата е твърде малка, за да побере вътре 5000 души. От там тръгнаха всякакви интерпретации, как, всъщност, се омаловажавали жертвите и т.н. Някой някъде изцепи нещо за "турско присъствие в българските земи" и цялото нещо, извадено от контекста, гръмна като евтина сензация. Една добре подбрана "партенка", пусната тогава, се превърна в една от най-устойчивите фалшиви новини на Прехода.
Александър Стоянов
***
Слава Україні!
|
Накратко за т.н. Турско робство
