поуката за дипломацията е друга. предвид пресния пример с иран и израел. ами сбиват се двете най-мразещи се в света страни. и какво става - дойде големия брат, изрежисира сигурно най-голямото военно театрално шоу с тия нагласени "удари" /координирани перфектно с уж врага иран/ и накрая с един дипломатически замах спря войната. демек ставали нещата и с дипломация. стига да има желание.
и сега обратно към руско-украинския случай. та тук не става толкова въпрос за първите истанбулски преговори. въпросът е къде беше дипломацията първо преди самата война. можеха ли тогава щатите да поемат инициативата /както сега/ и да почнат една сериозна дипломация. ами можеха - и не случайно сега слушаме мантрата на дон тръмп, че ако той беше тогава президент, тая война изобщо нямаше да почне. второ - даже и на въпросните истанбулски преговори, преди нещата да са затънали непоправимо дълбоко в кашата, имаше ли възможност пак щатите да проявят инициатива и да се ангажират сериозно и с посредничество /както правят последните няколко месеца/ и с директна дипломация - ами със сигурност са можели. само дето по това време разни блинкеновци, нюландки /"сънливия джо" го изключвам защото неговата дееспособност по това време беше спорна/ и buffoon-а джонсън /наричам го нарочно така, защото това е най-честата обида, която самите британци използват за него/ решиха, че са хванали руснаците за топките и ще ги смажат икономически със санкции и военно - с ръцете и животите на украинците /и там вероятно със супер превъзхождащата натовска военна доктрина/.
а тия дни върви т.нар. нато съмит.в хага. заслушай се колко пъти ще кажат за прием на украйна в нато.

кажи му северномакедонец вместо да го обиждаш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите