Иранският ядрен проект води началото си от инициативата „Атом за мир“ на американския президент Айзенхауер. През 1957 г. шахският Иран и САЩ подписват споразумение за ядрено сътрудничество, в резултат на което в Техеран е създаден първият център за ядрени изследвания, а млади ирански ядрени физици преминават стажове в Масачузетския технологичен институт.

Първият ядрен реактор с мощност 5 MW също е прехвърлен на Иран от САЩ през 1967 г. Още през 1974 г. шахът обявява създаването на Организацията за атомна енергия на Иран и представя амбициозен план за изграждане на 23 ядрени реактора в страната с общ капацитет 23 GW и създаване на затворен цикъл на ядрено гориво.

През същата година Иран придобива 10% дял във френски завод за обогатяване на уран, който се строи от международния консорциум Eurodif, за 1 милиард долара. Шахът също така се съгласява да построи два нови реактора с мощност 1200 MW в Бушер с немския Siemens и да доставя уранов концентрат („жълт кейк“) с Южна Африка.

По това време, пише „Ню Йорк Таймс“, американците вече са започнали да гледат с голямо подозрение на бързо развиващата се иранска ядрена програма. Но не им се е наложило да се намесват отвън, за да я спрат – аятоласите, свалили шаха през 1979 г., са се справили отлично с това, като не са се интересували от ядрения проект и са го смятали за част от колониалното западно наследство.

Но след дълга и кървава война с Ирак, тогавашният владетел на Иран, аятолах Хомейни, решава да възобнови националната ядрена програма, считайки я за фактор за сигурността на страната и режима. Техеран получава технологии за създаване на центрофуги за обогатяване на уран от Пакистан, с което започва съвременният етап на развитие на своя ядрен проект.

Американски експерти, интервюирани от „Ню Йорк Таймс“, призовават да се направи правилният извод от примера с Иран и никога повече да не се прехвърлят никакви ядрени технологии дори на най-близките му съюзници. На първо място, това се отнася за Саудитска Арабия, която активно се опитва да привлече подкрепата на Съединените щати за създаване на ядрена индустрия и обогатяване на уран.

От стар циганин ковач не става