Пак Царьов:

Ядрените оръжия са най-добрата гаранция за независимост. Дори бедният Пакистан и международният парий Северна Корея са ги разработили. Възниква въпросът. Защо те успяха, докато икономически силният Иран се провали? Отговорът е прост. Те действаха по-умно, може дори да се каже по-хитро.

След Ислямската революция Иран направи унищожаването на Израел официална идеология. Лозунгът „Смърт за Израел“ (https://ru.wikipedia.org/wiki/Death_to_Israel) се чува постоянно на държавни събития и дори по време на хадж на иранските поклонници в Мека. При Хомейни този лозунг не беше толкова натрапчив. Иран дори тайно получи израелско оръжие за войната с Ирак и замрази ядрената си програма. След смъртта на Хомейни реториката стана по-остра. По време на президентството на Ахмадинеджад лозунгът „Смърт за Израел“ започна да се пише върху балистични ракети по време на тренировъчни учения. В същото време Техеран започна да педалира отричането на Холокоста.

КНДР се държеше различно. Антиюжнокорейската ѝ реторика беше по-сдържана. По време на споровете между Южна Корея и Япония за остров Токто, КНДР дори изрази готовността си да защити (https://www.rg.ru/2009/07/20/tokto-site-anons.html) Южна Корея.

Пакистан също избягваше крайности. Не призоваваше за унищожаване на Индия, въпреки че воюваше с нея. Не поиска заличаването на Израел, въпреки че не го признава. Пакистански граждани участваха в арабско-израелските войни, но страната не подстрекава официално конфликта.

Израел беше сериозно загрижен само за ядрената програма на Иран. Той беше по-спокоен по отношение на тази на Пакистан. Израел искаше да унищожи ключовия обект на Пакистан, но Индия отказа да помогне. Това показва разликата в отношението.

Иран трябваше да действа като Саудитска Арабия, Пакистан или Катар. Да не признае Израел, да подкрепи официално Палестина, тихо да спонсорира съюзниците си - както Катар спонсорира Хамас. Тогава ядрената му програма щеше да предизвика по-малко безпокойство.

Иранците имаха перфектния инструмент за секретност - "такия". Това е шиитската практика да се крие вярата за по-висша цел. За шиитите това се смята за задължение във враждебна среда - пренебрегването му вреди на цялата общност. И така се случи.

Иран можеше тайно да построи ядрена бомба. И след това да изпробва истинността на източната мъдрост, според която „няма нищо по-красиво на света от смъртта на враг“.

От стар циганин ковач не става