Българинът живее с усещането, че се прецаква, когато му е добре, и мисли, че нещата се подреждат, докато всъщност катастрофират. Поради тази причина идеята за референдуми по принцип в България не е добра. Те трябва да се забранят със закон, поради особеностите на обичайното ни право и уклона ни към врачуването като последна инстанция на истина. Точно обратното е в Швейцария, където има референдуми, защото именно обичайното право е родило този феномен, а хората там живеят в рационална споделеност.
Българи, които си хвърлят парите през терасата и от 1990 г. насам са готови да ги дадат на всяка примитивна и очевидна пирамида, не трябва да бъдат питани за еврото. А и за нищо друго.
Този народ е като дете, което трябва да се води, а не да се пита.
В България има дефицит на решително лидерство, а не на демокрация.
Май почти целият народ се изреди да управлява през последните 35 години — да не кажа от 1944-а насам. Буквално — от селата и улицата. На този примитивен популизъм трябва да се сложи край, ако искаме да направим нещо повече от несъстоятелно лутане из историята като най-гламавите герои от пожълтелите ѝ страници.
Моето разочарование от последния ход на Румен Радев, когото смятам за разумен и отговорен политик, е свързано именно с този примитивен популизъм, който предизвика елементарен и безсмислен дебат — достоен за инфантилния замък на „Виличии“, но не и за смислени и зрели хора, които искат да видят нещо повече на политическия хоризонт от Бойчето и Делян. Радев ги бетонира с абсолютно безотговорното си поведение и се сви до т.нар. народ от Фейсбук — лаладжии, които се упражняват в политическа страст пред компа, защото няма какво друго да правят.
Това наистина е несериозно. Ако стратегията на Радев успее в бъдеще и той обере този лумпенизиран вот — толкова по-зле за България.
Жалко е, че той имаше осем години, за да събере истински елитен екип около себе си и да предложи реална алтернатива на модела „Пеевски–Борисов“, но силите му стигнаха само дотам — да работи срещу държавата си в един от решителните ѝ моменти.
Независимо дали ни харесва или не — еврото е избор на българите чрез техните гласувания за парламент поне от 30 години насам (Жан Виденов започна интеграцията в ЕС, а Ирина Бокова подаде официално документите за него).
Радев имаше пет години, за да поиска референдум за датата. И то преди България да влезе в чакалнята на еврозоната — което е почти пълна интеграция.
Истината е, че днес България на практика е в еврозоната, но ползва само негативите, без да има достъп до позитивите ѝ — което е най-малоумното в този дебат.
Само преди два месеца Радев каза на едни студенти, че референдуми по този въпрос са невъзможни. Той самият не вярва в това, което прави днес, защото някой му е казал, че така ще стане българският Джорджеску след време.
Гледах изявленията му след решението и не видях никаква вътрешна убеденост в това, което казва.
Нещо повече — президентът има информация от всички служби и дипломатически канали. Знае много добре, че докладът за България ще е положителен. Сам е работил за това през годините — като президент и чрез своите служебни правителства. И изведнъж, понеже мандатът му изтича, играе контра на цялото държавно усилие — независимо дали то е добро или лошо, но все пак е общо и в една посока. Това, според мен, е слабостта на неговата позиция.
Противниците на еврото имаха цялото време и власт, за да го предотвратят. Имаха президент и четири години служебни правителства, които чегъртаха Пеевски и Борисов.
Въпреки тези усилия в НС има мнозинство, което е на обратното мнение — и то трябва да бъде зачитано.
Когато се научим, че изборите са нашата сила и избираме хора, които защитават интересите ни, ще водим и по-смислени дебати, вместо да си чешем езиците.
Припомням, че дори БСП е приела еврото на конгрес преди години.
Не знам с какво един референдум е по-представителен от изборите, но и сега имаме достатъчно представителна демокрация — такава, каквато можем да родим като българско общество. Това сме ние.
P.S. Впрочем - умно беше решението на парламента да не допусне искането на Радев, защото го лишава от възможността да продължи протакането на въпроса като сезира Конституционния съд, което щеше да стане, ако НС го бе подложило на гласуване. Който се е сетил е далеч по-умен от екипа на президента. Не мисля, че това е Киселова:)
|