|
Тема |
Re: Тема Македония [re: NAVYBG] |
|
Автор |
komitaO3 (Зъл и лош) |
|
Публикувано | 17.04.25 13:39 |
|
|
Тежко преекспонирана битка , намерила място в българската национална митология, раздута до неузнаваемост: "цвета на европейското рицарство"
Малка българска войска 4-5 хиляди, с усилен кумански отряд 7-8000, избиват 100-150 рицари+ок. 1000 конни сержанти. Туй то. Not great, not teriblle. Победа за престиж, без дълготрайни последици в териториално изражение. Филипополското херцогство продължава да си съществува, намиращо се най-вероятно във васални отношения към българската държава. Ако солунския крал Бонифаций Монфератски се беше домъкнал навреме до Одрин, можеше и да не ги бием. Първото сериозно доказателство, че военното изкуство на Балканите още в началото на 13в. е пунта-мара, където без наемни степни контингенти, не можем да я свършим никаква, а армиите които успяваме да мобилизираме са смешни по размер, без особено високи бойни качества. Българската войска към 1205г. е бивша до скоро византийска, по териториален принцип, а както знаем, след 1082г. битката при Манцикерт, Византия е разлагащо се туловище. Няма как отделило се нещо от разлагащо се нещо, да е нещо цъфтящо и проспериращо. 25г. след битката при Одрин, идват татарите, които навръщане от поход в Унгария, превземат и изгарят Търново, което упорито отсъства от нашата историография. После 200г., кретаме чрез данъчна зависимост към татарите и междуособни конфликти, докато накрая не идват османците и не изгонват всички самозабравили се балкански тарикати (всъщност 20-ина гръцки, български, сръбски и албански аристократични фамили), като им отнемат държавиците, към които те така или иначе не полагат някакви особено големи грижи, освен да дерат населението с данъци, а непослушните да продават в робство.
Редактирано от komitaO3 на 17.04.25 13:42.
|
| |
|
|
|