да, в езиково отношение сме доста хомогенни, предполагам първо поради факта, че етническото ни землище е сравнително малко и вероятно мобилността на населението през вековете е била достатъчно добра /и търговски връзки, постоянни или сезонни вътрешни миграции и подобни/. също и факта, че всичките ни земи са били под едно робство, а не например поделени между две различни империи.
а тва с македонистите е наистина едно издевателство и над българския език и над българския етнос - особено при тая близост на диалектите навремето и все още съществуващата взаимно-разбираемост между двете книжовни форми в наши дни. но така или иначе за един изкуствен и фанатичен национализъм като македонисткия и най-малките разлики са достатъчни. между другото като гледам разни филмчета на езикова/лингвистична тематика в тубата, където се говори за българския и северномакедонския /или по-общо за славянските езици/ почти винаги се споменава и политическия аспект на нашие "езиков спор" /т.е. дали северномакедонския е наистина отделен език или форма на българския/. т.е. щом и странични/неутрални наблюдатели го споменават това нещо, ми се струва, че определено е имало полза от нашето "скачане" на македонистите през последните 30ина години. т.е. няма нужда да бързаме с някакви "признания" за каквото и да било, малко повече излишен шум не ни е във вреда /а образът ни като стандартни балкански шовинисти, така или иначе стои в очите на "евпропейците" от много време, няма какво да се правим на излишно стеснителни/.
а за българската нация ми се струва, че нещата вървят по един много естествен път. особено около средата и втората половина на 19ти век, още докато сме под турско робство, т.е. нямаме собствена национална държава - нещата текат "отдолу", от народа, а не "отгоре" както става при наличие на държавен апарат, и в голяма степен се развиват като противодействие на влиянията на други национални групи /в нашия случай гърци и турци/. в смисъл колкото е по-силно противопоставянето между две или повече етнически или национални групи, толкова по-силно е индивидуалното чувство за принадлежност /специфична идентичност/ вътре в отделните групи.
иначе аз винаги съм си мислел, че при нас такова силно етническо /национално или пред-национално/ чувство е имало и в миналото, много преди 19ти век. просто сме се люшкали от периоди със силна етническа сплотеност към периоди на етническа аморфизация /особено в периодите на робствата/. поне два периода от първата категория са времето на цар Самуил и времето на първите Асеневци - и в двата има изключително силно противопоставяне /множество войни/ с друга етническа/национална група /византийците/. предполагам, че колкото и да са оскъдни изворите по въпроса, в тия периоди е била достатъчно силна някаква форма на "историческа пропаганда", която е била достатъчно популярна и сред народните маси и е била силен фактор за доброто мобилизиране на тези маси /и за войни и за въстания/. даже и като устни предания предполагам е имало "хоризонт" от поне 200 години назад във времето /поне до времето на цар Борис, Симеон, Петър - особено за последния, който "дава" името си на поне четирима "проекто-владетеля"/.

кажи му северномакедонец вместо да го обиждаш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите