на мен примера с окситанския език ми харесва поради няколко причини. първата е, че наличието на един достатъчно различен език /толкова различен, че вече не е диалект/ от съвременния книжовен език, не означава, автоматично, че поне в съвременни категории ще има и една отделна национална идентичност свързана с въпросния език. иначе като слушам украинския национален наратив, нещата винаги в крайна сметка опират до езика - че е достатъчно различен от великоруския и че е бил достатъчно различен поне 3-4-5 века - и това е безспорно така. преди време слушах един украински професор от харвард /начетен един вид/, сергей плохий /серхий по украински/, очаквах да чуя нещо различно от него, но не би, и той затъна в дълги и пространни обяснения за езика. и там за малко мерудия, спомена и някакви алабалистики за уж някакви разлики в "народопсихологията" между велико- и мало- росите. пак добре, че е сравнително умерен човека и не почна да говори стандартните им дивотии за вътрешна употреба, дето името "рус", "руски" били уж чисто украински и москалите им ги били откраднали там някъде 15-16 век. но в крайна сметка наратива е ясен и на нас ни е доволно познат, предвид факта че картинката при нашите македонисти е доста сходна - там с "язика" и "многовековния идентитет".
между другото, ние точно тука трябва да сме много внимателни, че покрай тия популярни в момента на запад наративи за многовековния украински идентитет поттискан от лошите москали, ще се активизират и нашите македонисти в търсене на подобен "западен" гръб. пресен пример, който четох наскоро в западната преса беше за големия украински творец иля репин, който крадливите ватници били присвоили /а репин е малорос - казано по съвременному - украинец с руско самосъзнание - и то самодекларирано/.
обратно към окситанския /или лангедок/ - различен от лангедойл още в средните векове. литературен език още 11-12 век. по-близък е до каталонския отколкото до книжовния френски /слагат ги често двата в отделно езиково семейсктво от гало-римските и иберо-римските езици/. интересен факт - майчин език е на небезизвестния "английски" монарх ричард лъвското сърце /който освен че е бил типичен френски феодал, е говорел само двете основни френски форми - лангедок и лангедойл, но не и английски/. на въпроса защо днес аджеба няма окситанска /провансалска/ нация - ето една статия която дава добър отговор /пускал съм я и преди/:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

кажи му северномакедонец вместо да го обиждаш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите