И преди си писал за нестанало обединение в средновековието със сърбите , по испанския модел. Вероятно то не се дължи на случайности и е закономерно .
Испанците , преди събирането на двете корони , имат традиция в съработка , основно при Реконкистата . И не само тези две кралства , но и Леон, Галиция. По различно е с баските и каталунците , при тях е насилствено , подчинение . Но и в самата Испания Кастилия се обогатява от Новия Свят, останалите провинции не. Връзката е хлабава докато дойдат Бурбоните . Те практически унифицират държавата . Дълъг процес , с векове , за тях времето е било без значение. И Португалия е щяла да бъде в тази държава , но опитите за това са късни .
Нашето средновековие е съвсем различно . Доминираща е ромейската империя , Сърбия е съвсем периферна , изостанала, и незначителна в по голямото време. Практически е голяма част от нея е била България , официално . Нейното засилване е в началото на Ренесанса , и е имала амбицията да бъде многонационална държава , нещо съвсем различно от разбиранията на Гарашанин . Ползвала и се възхищавала от българската култура . Но и тя се разпада.
Шансът с ромейската империя също не е голям, най вече езиково различие. Щом се създава втора бълг държава значи не са намерили правилната рецепта за консолидация .
В същност втората ни държава е била влахо българска . Но Дунав е сериозен културен и имперски разделител, винаги .