е, в наши дни американския английски е по-важен.
иначе очевидно за чърчил индийците са били нещо от сорта на трета категория хора /цигани/, което е било разбира се напълно нормалното светоусещане за периода /донякъде останало и до ден днешен, но в по-прикрита форма/. само че поради факта, че историята я пишат победителите тия неща остават на по-заден план и се казват под сурдинка. иначе, чърчил може да е голям победител, герой и борец за някакви правдини само в англията. за съжаление, напоследък се раздуха тая некачествена пропаганда /с очевиден британски почерк/ около името му, която може само да обижда интелигентността на малко по-запознатите с история хора.
обективно погледнато, приносът на британците за победата във ВСВ клони в едноцифрения диапазон проценти. след големия провал на западния фронт 1940, се бият по разни второ- и трето-степенни театри на войната, основно бранейки колониите си /вместо да им дадат независимост например и ги оставят сами да се защитават ако трябва/, докато тактично чакат германия и русия да се обезкървяват взаимно. въпросното чакане, до откриването на западния фронт чак средата на 1944та, води впоследствие до харизването на цяла централна и източна европа /т.е. нас/ на съветите, и ни се отрежда нерадостната съдба да сме под руския ботуш 40 и кусур години. в края на войната американските сили в европа са около 3 млн, а британските /като тука броят и такива от колониите, доминионите и разни други по-малки съюзници/ - са около 1.2 млн, т.е. и западна европа трябва да са 3 пъти по-благодарни на американците са освобождението си отколкото на британците.
единствения положителен ефект от войната в това отношение е, че води до последвалия бърз разпад на британската колониална империя /въпреки, че агресивната британска имперска политика прави немалко пакости и след всв/.

кажи му северномакедонец вместо да го обиждаш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите