поразгледах историята около създаването на пакистанската нация и разделянето на британска индия. наистина има доста интересни паралели с нашите македонисти, особено по отношение на времето, за което събитията набират скорост и се стига до окончателното решение. и това е за буквално десетина години. от 1930те когато идеята за разделяне няма почти никаква поддръжка, до 1940, когато мухамад ал джина /"таткото" на пакистан/ и водената от него ислямска лига се обявават за отделна мюсюлманска държава. не че преди това нямат интелектуалци които развиват и застъпват теорията за т.нар. две нации /повлияни от европейските идеи за национално самоопределение/ - примерно саед хан от края на 19ти век /тамошния аналог на мисирока/, мухамад икбал /националния поет на пакистан/ и т.н. даже имат и т.нар. "пакистанска декларация" от 1933 /почти по същото време като нашите коминтерновски резолюции/, където името пакистан се използва за първи път /въпреки че тогава името е било пакстан, без "и"/.
но така или иначе, до края на 1930те, тия идеи са в голяма степен маргинални и идеята за мюсюлманско-хиндуистко единство е все още преобладаваща. това което се случва обаче в края на 1930те е че избухва втората световна война и британската империя като една типична колониална сила въвлича най-голямата си колония индия без да се допита до местните политически елити. националния конгрес на ганди е силно против това, но мюсюлманската лига на ал джина заема една по-неутрална позиция. и тука се проявава "кобната" роля на британската имперска политика, според думите на самия джина:

"after the war began, ... I was treated on the same basis as Mr Gandhi. I was wonderstruck why I was promoted and given a place side by side with Mr Gandhi."

та след това имперско "повишение" ал джина /който в миналото е бил член на индийския конгрес и е поддържал индийското единство/ решава че е безспорен и всепризнат лидер на местните мюсюлмани /явно е имало елемент и на лична амбиция/ и съответно като защитник на интересите им се обявява за създаването на отделна мюсюлманска държава. останалото е история, за съжаление съпътсвана с жестоки кръвопролития по времето и след станалото разделение. и съответно самата пакистанска нация пък след няколко десетилетия се разделя на 2 нови нации - западно пакистанска /пакистан/ и източно пакистанска /бангладеш/.

а по време на втората световна война, в британска индия се случват доста други интересни неща. пак по повод на въвличането във войната, през 1942, националния конгрес на ганди започват т.нар. "quit india movement", с което искат независимост на индия срещу участието във войната. в отговор, борещата се за "свобода и демокрация" британска империя, без съд и присъда вкарва в затвора целия партиен апарат на националния конгрес - става дума за десетки хиляди души, които остават в затвора до края на войната.
през 1943 г., в резултат на секвестирането на храни и провизии за военните нужди на британия в европа, се разразява т.нар. бенгалски глад, в резултат на който умират по различни оценки между 1 и 3 милиона души. за който глад между другото пряка вина има военновременния лидер на британия чърчил /на когото оприличават един друг борец за свобода в наши дни/, който не само не взема никакви мерки за предотвратяване на глада, ами има наглостта да направи следното "хитлеристко" изказване: "ако е толкова ужасен тоя глад, заща ганди още не е умрял от него".
та не случайно индийците имат стотици и хиляди причини да мразят бившите си колонизатори.

кажи му северномакедонец вместо да го обиждаш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите