"Лудият крал на Киев"

Унищожителна статия на Хил, където Зеленски вече е наравняван с Хюсеин, Кадафи, Мугамба и т.н.

Сагата със Зеленски не е нова.
Историята е пълна с лидери, които отказват да се откажат, вкопчвайки се във властта, дори когато нациите им се разпадат около тях.
Дали Наполеон Бонапарт, след като доведе Франция до катастрофа в Русия, можеше да приеме неизбежното. Той избра повече война, въвличайки изтощената си нация в нови кръвопролития преди последното си изгнание.

Съвсем наскоро Саддам Хюсеин се придържаше към диктатурата си дълго след като Ирак беше поразен от санкции и граждански борби, като председателстваше опустошена страна, вместо да се откаже от контрола.

Муамар Кадафи можеше да поиска убежище и да спаси Либия от кървав крах, но той беше принуден да се бори докрай, което доведе до извличането му на улицата и екзекуцията.

Робърт Мугабе ограби Зимбабве, докато хората му гладуваха, удължавайки управлението си за десетилетие, докато дори собствената му партия вече не можеше да търпи руините.

Зеленски се присъединява към дълга поредица от лидери, които поставят собственото си благополучие над благосъстоянието на своя народ.

Това е патологична форма на егоизъм, където самосъхранението се случва на всяка цена, дори ако това означава, че хиляди жени и деца ще умрат. И те ще умрат. Украйна е хвърлена в месомелачката.
Въпреки това, колкото и да е странно, илюзията трябва да се поддържа.

А медиите, винаги отстъпчиви, помагат да се продава измислицата – непобедимият Зеленски, непобедимата Украйна, благородната борба за демокрация.
Това е чиста, проста история, която е лесна за смилане и лесна за оправдаване.
Още една доставка на оръжие.
Още един пакет помощи.
Още едно продължение на катастрофален конфликт, който отдавна трябваше да приключи.

Но обективната реалност не се интересува от емоционално заредените разкази.
Тя е студена.
Тя е жестока. И бруталната истина е следната: Украйна губи и Зеленски прави всичко възможно тя да продължи да губи.

Един рационален лидер би видял написаното на стената, би се изправил пред неизбежното и би направил болезнения, но необходим избор да преговаря, за да спаси това, което е останало, вместо да превърне нацията в пепел.

Но Зеленски избра различен път, който толкова често се поема от хора, които са пияни от властта и са слепи за последствията.

И за това Украйна ще кърви, докато не остане повече кръв за проливане.

Джон Макглиън е писател и изследовател, който изучава културата, обществото и влиянието на технологиите върху ежедневието.

https://t.me/yurasumy/21271

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите