След Деветоавгустовския преврат, целящ детронирането на княз Александър I Батенберг, Олимпий Панов за четири дни (12 – 16 август) е военен министър във временното правителство на Петко Каравелов.

Посредничи успешно за предотвратяване на въоръжен сблъсък, убеждавайки противниците на Батенберг да напуснат София преди пристигането на войските, останали верни на княза.

След неуспеха на преврата е арестуван за кратко.

През ноември е уволнен от армията по подозрения за участие в заговора във Военното училище за сваляне на Регентството.

Правителството на Радославов го интернира в Ловеч, а по-късно (януари 1887) го екстернира в Румъния.

В Букурещ Панов се включва в революционния комитет, който подготвя въстание в България.

След известието за Русенския бунт на 19 февруари 1887 г. прави опит да се присъедини към бунтовниците, заедно с Тома Кърджиев.

Двамата са заловени и изтезавани.

В Русе пристига от столицата майор Рачо Петров с инструкции да не проявява милост към своя стар боен другар.

Той организира военнополеви съд, който осъжда майор Панов на смърт, а регентите, включително Стамболов, утвърждават присъдата.

В мразовитата утрин на 6 март Олимпий и други са изправени пред взвода за разстрел.

Осъдените отказват да завържат очите им или да застанат с гръб към екзекуторите.

Олимпий Панов, защитникът на българското Съединение, умира заедно с цялото си имущество – едно вехто портмоне с два лева вътре.

А Султана Рачо Петрова записва в своите спомени: “Герой до края. Олимпий Панов умря, както бе живял – достойно, храбро и гордо”.

Let\'s Make Greenland Green Again