Моето, пък, мнение е, че над 99% от обществото на РСМ, от гражданите на тази страна (от ВСИЧКИ етноси), НЕ споделят вижданията на г-н Любчо Георгиевски.
Може би при етническите албанци в РСМ има по-висок процент хора съгласни с тезите на г-н Георгиевски по историческите въпроси, но те и/или техните политически и медийни представители (и партии) в момента действат като най-големи югославяни/югокомунисти по отношение на темата за създаването на македонската нация.
На въпроса защо това е така при (политическите и медийни представители на) етническите албанци в РСМ, на този етап нямам друг отговор, освен, че за албанския национализъм е удобно македонците да са с югославски убеждения за историята, тоест във враждебни отношения с българите и гърците и неискрено приятелски със сърбите.
Затова вкарването на малобройните българи във външната част на Конституцията на РСМ, което по автоматизъм е начало на предприсъединителни преговори на Република Северна Македония за членство в ЕС, няма да направи в югозападната българска съседка и на международно ниво по-видими да са позициите и мненията като тези на г-н Любчо Георгиевски, а ще легитимира в Европейския съюз и ще ги направи по-силни и извън границите на РСМ, преобладаващите виждания за историята в бившата югославска република, за които съществува пълен вътрешен консенсус в обществото на тази страна.
За невярващите в това мое разсъждаване, които наивно мислят, че евроинтеграциите ще отслабват югославските отпечатъци върху тълкуванията на историята в РСМ, посочвам примера с Гърция, която от над четири десетилетия е членка на ЕС, а в самото гръцко общество няма никаква еволюция по отношение на казионния националистически исторически разказ отнасящ се за територията на Егейска Македония.
Или можем да посочим примера с България, която от 1 януари 2007 година е членка на ЕС, а нейния (комунистически) национализъм стои (почти) непокътнат. Толкова е непокътнат, че хитрите западняци се възползваха от него за (чрез зависимите и пълни с невежество медии и политици) да убедят българите, че вкарването на жителите на РСМ с българска етническа идентичност във външната част на Конституцията на тази страна, което де факто би било започване на предприсъединителния процес на Република Северна Македония към ЕС, ще е начало за някакъв обрат в масовите разбирания за историята в държавата географски намираща се на югозапад от Гюешево.
Теориите, че с т. нар. Френско предложение, България може на следващи етапи да спира (антибългарския и пълен с фалшификации исторически разказ на) РСМ, което чисто технически си е така, са приложими за хора и за общества, които приемат реалната действителност (в съседна страна и въобще в живота), дори и когато е неудобна, в които нямат такава висока успеваемост телефонните измамници и в които игрален филм най-реално, най-потресаващо и най-разтърсващо представящ настоящата (българска) действителност, няма да е „Уроците на Блага“ (2023) на режисьора Стефан Командарев.