Подробности:

8. ВЪЗРОДИТЕЛЕН ПРОЦЕС
Строежът завършва 30 години след полагането на основния камък, включва 185 операции и струва рекордните 5 милиона златни лева. Планирано е храмът да бъде осветен на 2 август 1912 г. Не за друго, а в чест на 25-годишнината от възкачването на Фердинанд на българския престол. Тържествата се отлагат за след 2 месеца, но на 17 септември е обявена всеобща мобилизация, на 5 октомври започва Балканската война, последвана от Междусъюзническата и Първата световна, в която България воюва срещу Русия. Двата месеца ще продължат 12 години, но дотогава има още време. И ето го момента, който вдъхновява днешните умници и красавци, обзети от идеята да сменят името на храма. На 14 октомври 1915 г. руската флота (24 военни кораба) бомбардира Варна с 200 снаряда. Фердинанд е възмутен. Току-що е открил, че от два месеца България е във война с Русия. В своя възмут и в отговор на „руското вероломство” Фердинанд притиска премиера Васил Радославов позорното руско име на храма да бъде изчегъртано. Светият синод е категорично против. Защото: храмът е построен в чест на руските воини; име на храм, макар и още неосветен, не се сменя заради политически прищевки и защото това е храм всенароден. На 19 октомври сред нощите кабинетът решава: „Да се смени името на катедралния храм в столицата”. На 4 март 1916 г., воден от кристална русофобия, парламентът „преименува” „Свети Александър Невски” на „Свети Кирил и свети Методий” … „Преименуването” навлича каноничен хаос. На мястото на свети Александър Невски (централен иконостас) Иван Мърквичка трябва да нарисува свети Кирил. Антон Митов трябва да изпише свети Методий, който да замени свети Йоан Кръстител. Асен Белковски трябва да нарисува свети Иван Рилски, който пък да бъде монтиран на мястото на свети Методий, зографисан от Мърквичка… Този „възродителен процес” не минава безнаказано. Година по-късно силно земетресение разтърсва София, арките и сводовете на храма се пропукват, дълбоки цепнатини набраздяват фреските „Връщане от Голгота” и „Рождество Христово”. Кабинетът пада, Фердинанд абдикира, Светият синод настоява пред младия цар Борис ІІІ името на храма да бъде върнато и точно четири години по-късно на 4 март 1920 г. парламентът отменя своето предишно решение. Иконите се завръщат по местата си.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите