Предложението за въздигането на храма-паметник „Св. Александър Невски“ е по решение на Учредителното народно събрание през 1879 г., състояло се в старата ни престолнина Търново (Царевград Търнов).

Председател на събранието бил Екзарх Антим I, подпредседател — Петко Каравелов, брат на поета Любен Каравелов. Точно той предложил „да се построи един храм-паметник в град Търново на Чан тепе (Царевец), като по този начин се задължи „ нравстено“ народът“. Следвало храмът да се посвети на св. Александър Невски, небесен покровител и закрилник на Цар Освободител – император Александър И, и руското победоносно войнство. Имало и друго предложение на това заседание, от д-р Петър Берон. Той намирал за уместно такъв храм да се построи на връх Св. Никола в Шипченския балкан. Предложението на д-р Петър Берон било отхвърлено от народните представители, а Каравеловото се приело с акламации. Веднага бил съставен КОМИТЕТ с председател Браницки епископ Климент (Васил Друмев). Нему възложили да организира работата по въздигането на храма-паметник. За набирането на парични средства Комитетът отпечатал Конституцията в 40 000 екземпляра и започнали да я продават между народа по 50 стотинки.

През 1880 г. Второто обикновено народно събрание, по желание на Негово Височество Княз Александър Батенберг, решило вместо в Търново, както било прието в Учредителното събрание, храмът-паметник да се въздигне в София – новата столица на българите.

Подпредседателят на това народно събрание Стефан Стамболов възразил: „храмът трябва да се построи в старата българска столица – Търново, защото тъй беше решено в Учредителното народно събрание!“. Но „(депутацията“ единодушно подкрепила желанието на Княз Батенберг. Предложението било внесено в Народното събрание от Петко Каравелов, вече министър-председател.

На 19 февруари 1881 г., годишнината от Освобождението на България, Князът издал следната прокламация към българския народ:

„ Възлюбени ми народе!

Народното събрание от своя страна изяви желание да въздигне в столицата ми великолепен храм в името на св. Александър Невски, в който да се възнасят молитви към Всевишния за благоденствието на Цар Освободителя и неговия

народ и за упокоение душите на падналите за освобождението на България герои.

На днешния ден, в честития праздник за възцаряването на Негово Величество, като Българин и Аз, който споделям високото чувство на признателност, което въодушевява българския Народ, намирам момента за най-сгоден да проглася предначинанието, за да се приведе в изпълнение общото народно желание.

Отправям ся, прочее, към тебе, вождалений Ми народе, и пригласявам всекиго от вас да принесе своята лепта за сооружение на честния този храм, който ще бъде и паметник на признателност на българския народ към Царя-Освободител.

За тази висока цел, всяко даяние благо.

София, 19 февруарий 1881 година

Александър „.

На 26 февруари 1882 г. по покана на Княз Александър Батенберг била съставена Централна комисия по изпълнение на прокламацията в състав: председател – Негово Височество Княз Александър Батенберг и членове: Петко Каравелов – председател на Министерския съвет, Петко Р. Славейков – министър на вътрешните работи, Михаил К. Сарафов – министър на народното просвещение, Негово Високопреосвещенство Софийския митрополит Мелетий, Негово високопреподобие архимандрит Кирил, Негово Високоблагоговейнство свещеноиконом Тодор Митов – изповедникът на Левски при бесилото, Н. Сукнаров – председател на Народното събрание, Н. Даскалов – софийски кмет, Д. Коцев – помощник кмет, В. X. Янков – председател на Софийския окръжен управителен съвет, както и Константин Стоилов – началник на политическия отдел на Негово Височество Княза.

При тържественото полагане на основния камък на храма-паметник, като делегати от Източна Румелия, присъствали Левкийският епископ Гервасий, Константин Величков и инженер Николов. Актът и надписът били прочетени от епископ Гервасий.

Бог спас Трампа — но не Америку