|
което пък ме потсети за некои пиперливи цитати от дневника на константин иречек - ето малка подборка:
6 ноември 1879 г. – В България има една партия – тия, що са министри, и тия, що искат да станат такива.
12 ноември 1879 г. – Българите никого от своите не оставят да се издигне, всичко повалят на земята.
15 ноември 1879 г. – Заседание на Народното събрание: страшни глупости. Говори Славейков – червен, угоен мъж, кумир за селяните, като примесваше в своята безсолна реч думите „таквоз, онаквоз“… Някое магаре народен представител е сменил галошите ми.
18 ноември 1879 г. – Какво представлява опозицията? Естествен отпор на полуобразована страна срещу европейския административен ред.
29 февруари 1880 г. – В парламента развъждат пилета. Пръв път попаднали на курника, когато дотрябвали столове за бала. Петелът бил на полилея, кокошки, всичко нацвъкано, в дипломатическата ложа – яйца.
18 май 1880 г. – В Събранието – джумбуш, викове, гюрултия при най-важните неща. Страшен мирис на чесън. Славейков се оригва.
28 юли 1880 г. – Софийските хора – пигмеи. Интелигенцията не е цветът, а екскрементът на народа.
8 януари 1881 г. – Моите рапорти от изтеклите години до Министерството ги няма – злоупотреба! Трябва да са у Киркова – поради липса на „литература“ в нужника.
7 юни 1881 г. – Образованието в България – полуцивилизация. От две години никой нищо не чете. Дивашки свят.
10 януари 1882 г. – Тази нощ изгоря сградата на Народното събрание. Историческо помещение, в което Стамболов ораторстваше, Каравелов ревеше, Балабанов плачеше, Славейков спеше, Горбанов беше бит, а мнозина други изглупяха.
27 февруари 1882 г. – Балабанов съобщил, че и сега не приема държавния пост. Не зная какво ще прави, вмирисал се е от пари. Изглежда, е роден за министър.
31 декември 1883 г. – Ако има страна, която да се управлява с малко ум, това без съмнение е България.
и все пак иречек, е наш човек славянски, а и по-важното е бил на терен при нас дълго време, така че всичките му наблюдения са от първа ръка. а тоя шоу без даже да е стъпвал тук, типично надуто-високомерно по британски /па макар и роден в дъблин/, ни третира с презрението на колонизатор към туземци
кажи му северномакедонец вместо да го обиждаш
|