Значи източника на К. Багрянородни би трябвало да бъде цитиран на гръцки, т.е. оставяме го настрана (каква ти Рус е била тогава, още непокръстена, бъкаща от шведи, които управляват някакъв плаващ каганат в процес на усядане).
После цитата от източника за Борис и Глеб е "Русьске стороне велиции," от който автора прави свободни интерпретации (тук също би трябвало да е в оригинал, а не извадено от контекст).
Същото с френския цитат в примера с романа «Roussie la large», който няма нищо общо с Велика Русия (пак извадено от контекст).
Дори и цитата от епоса «Roussie la grant» е под въпрос, какво се има предвид, защото е епос, т.е. трябваше да бъде дадена някаква част от него, където фигурира въпросният цитат.

Надолу, това, което ти не си дал, даже говори против тезите на автора, защото той се спуска да търси обяснението на думата "велика", само че използвана от една страна за Швеция, а от друга, за антична Скития:
"Так же и шведский эпос называет нашу родину не только «страною городов» (Gardarikj), но и
«Великою Швециею» (Svithiod hin Mikla) в известной «Heimskrigla» Снорре Стурлесона,
умершего в 1241 году [6]. Шведам, считавшим Русскую землю прародиною мифических азов,
своих прародителей, эта пространная «Скифская земля» представлялась не чем иным, как
«Великой Швецией», гораздо более великой, чем замкнутая между горами и морем небольшая
родина варягов.
Навеянное ещё античными традициями представление о России как Скифии могло тоже
повлиять на появление эпитета «великий», ибо «Великая Скифия» известна и византийской и
древнерусской письменности. Уже в знаменитом Изборнике великого князя Святослава (1073)
(списанном с Изборника Болгарского царя Симеона X в.) мы находим следующий текст по поводу
камня «уакинфа», т.е. гиацинта: «Скуфию же нарицають ветьсии страну ту вьсю северскую, иже
суть Готфи и Давьние, да тоу убо вьутрь вь пустыни Великая Скуфия есть дьбрь зело глубока и
чловекомь невьходьна» (en têheremô tês Megalês Skythias). Вероятно, отсюда выражение «Великая
Скуфь» попало и в «Повесть временных лет», в редакции 1113 года. Здесь оно, правда, применено
прежде всего к областям Улучей и Тиверцев у Чёрного моря, где «суть гради их и до сего дне, да
то ся зваху от Грек Великая Скуфь» [7]."

Извода е: жителите на Киевска Рус, не изглежда да са знаели как се нарича родината им, а още по-малко околните народи, каквито и внушения да се опитва да прави г-н Александр Васильевич Соловьев.
То и за това е конструкт на съвремието, само че разликата с Византия е, че паралелно се използва и ИРИ, каквото очевидно ромеите са ползвали в гръцки или латински вариант на името на източната част от Римската империя, но това не е случая с Киевска Рус!
И доказателството идва по-късно: докато Rum, Румелия и производни се задържа за част от окупираните от Османците земи на Византия, чак до края на 19-ти век, то след монголското нашествие, земите там стават известни задълго като Тартария.

Редактирано от kuduger965O6 на 18.10.24 14:31.