От статията в "Тайм":

Борис не говори празни приказки. Народът му е свързан чрез език, култура, традиция, кръв и чувства с Русия и хората му никога не ще забравят, че именно Русия ги е освободила от турско иго и е създала краткотрайната Голяма България от 1878 г. Министрите му, обаче, по-специално м-р председателят Богдан Филов и човекът, който контролира българската полиция, министърът на вътрешните работи Петър Габровски, смятат, че реализмът налага България да играе немската игра, дори ако това води до унижение, както е в случая с Румъния. Царица Йоанна, естествено, мисли, че България трябва да постави единия си крак в италианския ботуш, дори ако това означава, че другият ще е в гроба. Единствено Борис има много простата цел: България за българите – ако е възможно. Но на Борис може да му се наложи да се изправи пред факта, че в 1941 г. това не е възможно. Малко след посещението му в Берлин през ноември, Херман Гьоринг съвсем многозначително посочи на един български кореспондент: „Вашият цар е направо прекалено неутрален, за да ни подхожда. И във всеки случай в новия европейски ред няма място за царе”.

Бог спас Трампа — но не Америку