Григор Лилов:

Девети септември: актуално на фона на събитията от тези дни:
"РЕВОЛЮЦИОННИ СТАТИСТИКИ" И "ГЕРОИЧНА ДАТА"
*** Сензационни факти около комунистическия преврат тогава: кой всъщност и как го е направил. И истината за разни митове. И за % на влияние ***
.
Днес е датата 9 септември, когато комунизмът взе властта в България и я държи и досега, макар и „под прикритие”.
Затова нека да разчепкаме истината за случилото се тогава вместо митовете, с които ни захранват идеолози и политолози.
"А какво ще каже историята?
- Историята, както винаги, ще излъже!"
(диалог из пиесата "Ученик на дявола" на големия английски драматург и нобелов лауреат Бърнард Шоу)
.
Но колкото и да лъже историята, има безспорни факти.
Например за антифашизма...
***** Безспорното е, че е имало антифашистка съпротива, но не е в тези мащаби, в които я представяше историята.
***** Безспорното е, че България е единствената страна в нацисткия лагер с такава съпротива.
***** Безспорното е, че е имало репресии срещу евреите, но обществото и страната ни ги е спасила - единствени в Европа заедно с Дания (но са пожертвани евреите в Беломорска Тракия и Македония).
Има и безспорни факти за фашизма...
***** България е била съюзник на Хитлер и член на фашисткия Тристранен пакт.
***** Имала е и е прилагала жестоко антисемитско законодателство.
***** Обявила е война на САЩ и Великобритания, спомогнала е за окупацията от фашистите на Гърция и Югославия, въвела е и поддържала (с кръв) окупационен режим в Македония и Беломорска Тракия.
***** В България е действал драконовски и жестоко репресивен Закон за защита на държавата – с фашистко-антисемитско съдържание (бел.: с особено кървави поправки в него, приети след смъртта на цар Борис).
***** Съществувал е произвол в дейността на жандармерията и полицията, вкл. до гаври с трупове, убийства без съд и присъда, вкл. и на малолетни и др.
.
На този фон давам и една малка справка за героичната и "масова" антифашистка борба: героична е, но не е масова.
Девети септември заварва малко над 10 000 партизани, ятаци, нелегални, политически емигранти в Русия. Партизаните от тях са под 4 000 (до юни 1944 са били малко над 1 000), като по обясними причини една немалка част от тях са евреи.
Изследване на ЦК на БКП (направено от Института по история на БКП и Музея на революционното движение в България - сб. "Победа", С., 1969 г.) е установило от 1923 г. до 9 септември 1944 г. общо са осъдени на смърт, убити или починали вследствие на инквизиции 5 639 борци за народна свобода. (не слагам борците иронично в кавички, защото мнозинството тогава са били наивни идеалисти.)
И една съпоставка - на 10 ноември 1989 г. у нас имаше регистрирани над 105 000 активни борци против фашизма и капитализма в различните им категории.
Така че вицът се оказа истина: "Кои са най-високите планини в света? - Не са Хималаите, а българските! 45 години от тях слизат партизани и все още не са слезли всички."
.
=====И ОБРАТНАТА СТРАНА=====
Отново малко данни...
• В първите дни – непосредствено след Девети септември без съд и присъда са избити над 10 000 души.
• Народният съд осъжда над 11 000 души на смърт и различни присъди;
• По различни оценки репресираните по времето на социалистическото управление са стотици хиляди, като се споменава и числото от 400 000 души.
.
В секретен доклад за репресивната комунистическа машина, направен след смяната на 10 ноември 1989 г. само в 3 екземпляра – до Петър Младенов, Андрей Луканов и Александър Лилов е посочено числото (цитат): „около 180 хиляди – убити, инквизирани, осъдени, интернирани, с най-различни забрани и ограничения за тях и семействата им. В това число не влизат данните за онези, на които отказваха излизане на Запад”. Ще отбележа, че в този доклад е отбелязано, че концентрационните лагери ( с три прекъсвания заради закриване) са работили чак до 1973. И отново са открити с началото на така наречения Възродителен процес (преименуването на българските мохамедани и български турци).
.
Този доклад заeдно с приложенията с документи и посочените като източници архивни единици започнах да публикувам на части - като поредица през лятото на 1990 г. във в. „Диалог” - единствена медия, която се съгласи. Дори тогавашното уж опозиционно СДС и и вестникът му "Демокрация" ми отказаха. И още след втората публикация изданието моментално беше спряно от властите въпреки уж дошлата демокрация.
.
=====ПРЕВРАТ ЛИ Е ДЕВЕТИ СЕПТЕМВРИ?=====-
Безспорното е, че Девети септември 1944 г. е изцяло преврат на военните, поръчан на политическия кръг "Звено”.
Военен преврат е не само заради незаконния му характер и заради участието на военни части в превземането на набелязаните обекти - преминало без никаква съпротива и нито един изстрел.
(прожекторната група на кап. Димитър Попов, учебната рота при Военното училище на кап. Веселин Вълков, дружината на подп. Дамян Бейнов от първи софийски пехотен полк, пионерната дружина на кап. Борис Матеев, пионерно-щурмовата дружина при главното командване на майор Александър Димов, возимата батарея на подпоручик Любен Ванков, танкова рота от бронираната бригада с офицерите Виниций Петров, Цено Ценов, Александър Димов, Райчо Славков и Цоно Ганев (ротата e от 14 танка).
Някои от тези хора впоследствие са наградени с най-високи съветски отличия, които по техния статус се дават само на най-висш команден състав от съветската армия и съветското разузнаване. Например кап. Веселин Вълков е носител на орден „Александър Невски”.
.
Този преврат е преминал и без присъствието на нито един партизанин или член на бойна група.
Изключвам базираната в градинката пред военното министерство група от Шопския партизански отряд - оцелял от І и ІІ партизански бригади в рейда от свободните територии в Югославия до Софийското поле. Той е създаден с помощта на Великобритания на югославска територия, добре въоръжен с английско автоматично оръжие, с голям боен опит, но въобще не се е наложило да се намеси.
Никакъв Тодор Живков и бригада "Чавдар" ги няма в тези дни от истинската история за разлика от дописаната и редактираната. Всъщност Тодор Живков е отбелязал присъствие в първия ден, на Девети септември в ранния следобед - в палежа и изгарянето на архивите на полицията.
.
=====ЗАД КУЛИСИТЕ=====
По времето, когато работех в БНТ, направих редица интервюта с участници в тези събития, вкл. и за палежа на полицейските архиви от група начело с Тодор Живков - от ръководители на БКП например до до сина на осъдения от Народния съд тогавашен министър на вътрешните работи Вергил Димов. (бащата вече беше починал). Естествено, нищо от това не беше излъчено.
Притежавам и уникални филмови записи от онези септемврийски дни на 1944 г. с нещо като интервюта, взети от всички главни политически фигури в събитията – регентите, премиерите и министрите на различните правителства до 9 септември 1944 и от ръководните дейци на различни партии – от буржоазните, както ги наричаха навремето до вождове на БКП, както и на шефовете на НОВА (НОВА – Народна Освободителна Въстаническа Армия).
.
Заснети са от специална група на „Смерш” (сега ГРУ-Главно разузнавателно управление на Русия) и само за съветски нужди.
С риск за живота си обслужващ това „филмопроизводство" български кинооператор (по редица причини няма да спомена името му) тайно прави копие. Близо 20 години по-късно военното контраразузнаване научава за него и го прибира някъде си, забира и копието.
За факта научих от Тодор Милдов, тогава директор на една от телевизионните продукции, по които работех (вече е починал и затова мога да спомена името му).
.
Маса време ми отне да издиря къде е копието след 35 години време, да маскирам много добре целта на това мое дирене, да намеря хранилището, в което се пази, да аргументирам посещението си там под благовиден предлог. Беше оформено като „мобилизационен резерв” в един запуснат манастир в Северозападна България, край Белоградчик.
Стоварих се там. Като видях състоянието на архива - много и много хиляди кутии с филмови ленти по стелажи и на огромни купища на подовете с височина на човешки ръст, без какъвто и да опис или поне надпис върху тях, първо се отчаях, после запретнах ръкави. Дадох пари на помощник-режисьора ми да купи от близкия областен град термос, буркан „нес кафе”, някаква сухоежбина, сухари и консерви русенско варено, за да има какво да ям. И като ги донесе, го изпратих заедно с екипа по живо-здраво със заръката да се върне след 3 денонощия.
За тези три денонощия и нещо време, практически без сън (бързах, за да не ме усетят), през ръцете ми преминаха много хиляди и хиляди кутии: отваряш, вадиш лентата, почваш да я развиваш и поглеждаш кадри от нея на светлината на електрическата крушка, навиваш я и я пъхаш пак в кутията.
.
Открих онова, което търсех. В София, в телевизията изгоних всички от монтажна № 9, седнах на мувиолата и часове, и часове, и часове, и часове наред преглеждах всичко.
Извиках Доктора – шефа ми. Наричаха го така, понеже имаше докторат по журналистика от Университета във Виена. Младен Младенов беше един от тримата основни режисьори на БНТ (заедно с Хачо Бояджиев и Ласка Минчева), много талантлив и почтен човек, един от моите учители в журналистиката, роден в затвора, понеже майка му е излежавала присъда за комунистическа дейност. Обаче както и аз, Младен също нямаше никакви илюзии за системата и се опасяваше, че тя ще деградира до онова в Северна Корея. (Бог да го прости – почина и затова мога да спомена името му в тази история.)
- Григоре, ако за това се разбере, дори в Белене няма да ни пратят. Ще ни разпитват и изтезават откъде си научил за тези ленти, къде си ги съхранил и веднага след това ще ни убият. Прибери ги някъде и да ги забравим, докато дойдат по-добрите времена.
Втори голям зор беше да спася лентите от разпадане (бяха старите нитроцелулозни). Двама специалисти (техните имена също няма да спомена – още са живи) свършиха работата в най-дълбока тайна.
.
На лентите са интервюта.
Всъщност не са интервюта, а монолози от разпити на родните големци от всички партии, вкл. и комунистическата и от всички правителства от 1939 г. до Девети септември 1944, (вкл. и превратаджийското, дошло на власт на тази дата), на регентите, както и на висши военни и шефове на тогавашни родни спецслужби.
Гола бяла стена, пред нея маса, зад масата - стол, съответният човек е седнал на него и говори, говори, говори...
Истината!
Разказваното от изреждащите се хора в онази стая с онази маса - напълно безчувствено, с равен монотонен тон, сякаш са роботи, за съжаление е горчивата и страшна истина. Тя няма абсолютно нищо общо с онова, с което ни лъжат десетилетия и десетилетия поред - и комунистически, и демократически. Тези хора изглеждаха напълно смазани психически (допускам и физически преди това) и не пестяха дори грам от отвратителната история на българската държавност в различните й етапи и на българския комунизъм.
Вероятно някога ще публикувам (или ще направя необходимото да излязат след смъртта ми) тези филмови записи. Няма да го сторя сега, защото се нуждаят от безпристрастен и интелигентен прочит и гледане, за които нашето общество въобще не е узряло.
.
=====РОЛИ И АКТЬОРИ=====
Ето ви няколко непопулярни факти около преврата!
Не се знае от обществото, че преговарящият за примирие от името на регентите в Кайро Стойчо Мушанов забавя приетото на условията с няколко дни под претекст, че му трябва ново пълномощно след оставката на кабинета на Багрянов на 1 септември. На 3 септември той с телеграма отказва на правителството на Муравиев да получи мандат за приемане условията на примирието. Отговарящият за българската делегация майор Хю Сетън-Уотсън от британското Управление за специални операции, го предупреждава, че България пропуска възможността да се спаси от съветска интервенция и тогава Великобритания няма да влиза в конфликт с руснаците заради българските интереси.
Превратът у нас дипломатически вече е опечен.
.
Комунистът Петър Вранчев е сред свръзките, обслужващи преврата. По образование и професия е счетоводител, не е служил в армията, понеже се е откупил. Това обаче не пречи след 9-ти септември 1994 г. да получи генералски чин и да стане първият шеф на Военното разузнаване. Той е организирал и ръководил мъченията на царските офицери и генерали. После сам попада в месомелачката на комунизма – през 1948 г. е задържан и инквизиран до загуба на паметта му.
На 4 септември 1944 г., вечерта, непосредствено преди СССР да обяви война на България, при него в софийския му дом се събират представители на БКП, военния политически кръг „Звено”, леви земеделци, социалдемократи. Според моята фактология част от тях са агенти на съветските специални служби.
Добри Терпешев - член на Политбюро на нелегалната БКП, един от преговарялите за създаване на тогавашната „сглобка” ОФ (Отечествен фронт – коалиция на разни антифашистки партии), както и преговарящ с правителството на Багрянов и наследилото го правителство на Муравиев заявява:
"Съветите (бел.: СССР) са решени да минат Дунава и ако не заварят в България симпатизиращо им правителство, то ще имаме съдбата на Прибалтийските републики, където разтребваха наред. Кой ще ти гледа кой е наш и кой не е."
.
Тази вечерна завера е посетена от представители на полицията, които канят представители на заговорниците на среща в Дирекцията на полицията.
На 5 септември в Кайро Стойчо Мушанов приема пълномощията да подпише мирен договор с Великобритания и САЩ, но на своя глава не приема условията на примирието. И веднага, според мен синхронизирано, на същата дата СССР обявява война на България.
.
В София следва среща на 6 септември между заговорниците Петър Вранчев (БКП/БРП) и Петър Илиев (Звено) с ръководството на полицията. Любопитното е, че от другата страна сред присъствалите на нея като основен техен бос е легендарният башполицай Никола Гешев, шеф на „Обществена безопасност” в полицията – основната структура, която се бори срещу комунизма в България, БКП и сталиновата агентура у нас.
****** ЕДНО ОТКЛОНЕНИЕ ОТ СЮЖЕТА: навремето, когато работех в „Труд”, публикувах снимката, на която Гешев носи ковчега на създателя на социализма у нас Димитър Благоев на неговото погребение. Димитър Благоев е предтеча на болшевизма в Русия, работил е заедно с Ленин, основател е на социализма у нас, той е човекът, организирал конгреса на Бузлуджа, от който тръгва българската комунистическа история и е съосновател на Третия – болшевисткия Интернационал на Ленин и Сталин. Публикувах и фактите за участието на Никала Гешев като делегат на конгрес на младежкия комунистически Коминтерн в Москва (1927 г.) А е знайно, че Сталин не прощаваше на предателите.
Според моите данни Гешев е бил агент на руското НКВД (предшественика на КГБ). Не е изчезнал или убит след Девети септември 1944 г., а руснаците са си го прибрали при тях си. Просто е изчакал Червената армия да влезе в София.
.
На онази среща на 6 септември в Дирекцията й полицията обещава да прибере в съответната вечер на преврата въоръжените, а и невъоръжените свои патрули от улиците.
В заверата е и Стефан Недев – доскорошен началник на военното разузнаване на царска България и близък роднина на регента ген. Никола Михов. И Недев е агент на НКВД (КГБ), разкрит от немците, обаче царският регент го спасява.
Я виж ти!
Недев е осъден на смърт от Народния съд, (вероятно за своеобразно алиби) обаче е спасен и прибран от съветския СМЕРШ (сегашното ГРУ- Главно разузнавателно управление).
В заверата е и наследилия го на поста му полк. Христо Тумбин – също е осъден от Народния съд и също е спасен от съветското разузнаване.
.
=====ВЪРХА НА АГЕНТУРАТА=====
Истинският непосредствен организатор на преврата е парадоксален - военният министър Иван Маринов.
Той не само се среща с официалните превратаджии, както ги сочи историята. Нещо повече - предлага на царските регенти да съставят правителство на Отечествения фронт, изпращайки на 6 септември при тях в Панчарево Кирил Станчев.
Регентите отхвърлят тази възможност, подновявайки предложението си за включване на 3 министри от Отечествения фронт в кабинета на Муравиев. Маринов телефонира на регентите и ги кани при него в Министерството на войната, където ултимативно иска смяната на правителството, но отново получава отказ, макар че времето за взимане на решения лети като светкавица.
Той е онзи, който иска и е постигнал отсрочка за обявяването на война на Германия, което пък създава възможността СССР да обяви война на България.
За това решение обаче е подкрепен горещо от регентите.
Хм, а кои в действителност са те!? Или поне двама от тримата, които му съдействат и се произнасят за отлагането?
И чиито неофициални заръки изпълнява Стойчо Мушанов на преговорите в Кайро, отказвайки да приеме условията на примирието.
Например регентите княз Кирил Преславски и ген.-лейтенант Никола Михов подписват в нощта на 8/9 септември Указа за новото ОФ правителство и така официализират преврата. Нима са били толкова глупави, за да не знаят, че и това няма да спаси живота им?
Тогава?
Чии хора в действителност са били те?
На Хитлер, каквато е официалната версия?
Или на Сталин?....
Знае се, че са били осъдени на смърт от Народния съд. Не се знае, че веднага след присъдата са прибрани в … Москва.
.
Министърът на войната генерал Маринов в нощта на преврата е във Военното министерство. След като му докладват, че сградата е превзета и по Цариградско шосе вече идват насам танковете, издава заповед до всички армейски части да се подчиняват на новата власт.
За демагогия като царски министър и военен той също е засъден и е осъден от Народния съд.
За разлика от другите обаче при него е демонстрира публична изненада.
За "високи заслуги", които не са съобщени, участва като ръководител в състава на българската делегация за Парада на победата на Червения площад на 24 юни 1945 г. При комунизма става посланик, заема редица важни постове, част е от най-висшата държавна номенклатура, въпреки че съпругата му емигрира на Запад (тя пък е племенница на видния комунистически водач и трибун Георги Кирков, най-близък съратник на Димитър Благоев).
Ген. Маринов е награждаван с най-високите родни комунистически отличия. Награден е и с най-високо военно отличие на СССР - орден "Суворов", който по неговия статут се е давал единствено на най-висшия ръководен състав на Съветската армия и съветските секретни служби.
Министърът на вътрешните работи в същото това свалено на Девети септември правителство е Вергил Димов. Той е осъден с доживотна присъда от Народния съд заради разстрела на протестните демонстрации и стачки в София в самия край на август-началото на септември 1944 г.
Обаче малко след това тихомълком е пуснат от затвора - "под домашен арест" е обяснението, когато се поразчува. "Домашният арест" бързо се превръща в кариера, която го изкарва на върха: номенклатура на Политбюро на ЦК на БКП като член на Постоянното присъствие - най-висшият орган на БЗНС (сателитна партия на БКП). Е, не ми стана известно дали той за разлика от Маринов не е награден със съветски орден, а и не търсех данни за това толкова настоятелно: историята беше ясна.
И т.н., и т.н.
Фактите са безспорни – Девети септември е чиста проба военен преврат, организиран от небългарски разузнавателни служби и тяхна агентура, към който дори ръководството на тогавашната нелегална БКП няма много допирателни, а те са на съвсем други лица, вкл. и на „фашисти”.
.
=====ГЕОПОЛИТИКАТА=====
Превратът обаче е част от геополитическата въртележка. И българското място в нея. И е имал и втора цел освен съветско господство у нас - бил е предназначен и за разменна монета.
-
(откъс от книгата ми „Либийска връзка” )
Едно от свидетелствата за партията световен геополитически шах е един текст. Магнетофонният запис съхранява оригиналната стенограма.
Повече от достоверен е. Източникът в записа е безупречен – освен очевидец, “гласът” е и организатор на събитията.
.
Записът е дело на Феликс Чуев. По времето на комунизма той е Герой на социалистическия труд на СССР и носител на премията на Ленинския комсомол. Във времената след падането на Берлинската стена е Лауреат на Държавната награда на Русия и на Артиадата на народите на Русия. Неслучаен, дори важен човек.
Вече е покойник – споминал се е след последната беседа, която провел. Те са 140 на брой. Информацията е безценна за историята.
Между впрочем – точно в дните, когато в Москва се правят тези магнитофонни записи – генерален секретар, вожд, баща и всичко останало на комунистическия лагер е Константин Черненко. Той е човекът, парафирал първата руска докладна записка на Юрий Андропов, шефа на КГБ и после негов предшественик като Генсек, мултиплицирала се после и в българска – онази, предизвикала появата на свръхсекретния документ ЦДА1б/67/3031/128-9 (за преобразуването на комунистическия елит и международните отношения в нова форма).
.
Събеседникът на Чуев - източникът от записа се казва Вячислав Михайлович Скрябин. Скрябин е историческа личност. Известен е на целия свят като Молотов (от руски – чук). Самият Генсек Константин Черненко връчва по време на тези беседи на Вячислав Молотов подменената му нова партийна книжка на член на КПСС.
Скрябин приема псевдонима, когато се превръща в един от лидерите на болшевиките. Той е бил верен съратник и помощник на самия Ленин, сред организаторите е на Октомврийската революция и е най-близкия човек до Сталин.
Толкова е близък, че единствено него Сталин не репресира. Запазва го като ръководен кадър дори когато съпругата му, Полина Жемчужина, (истинско име: Перл Карповская), е извадена от състава на кандидат-членовете на ЦК на КПСС (единственият гласувал “въздържал се” е самият Молотов, „против” няма) и арестувана в хода на антисемитската кампания. Молотов умира на 96-годишна възраст, веднага след честването на годишнината от революцията, която е организирал – на следващия ден, на 8 ноември. Умира с напълно запазен разсъдък, памет и жизненост.
Вячеслав Михайлович Молотов е бил вторият по важност човек в държавата. Той е бивш външен министър на СССР по времето на Сталин, а после и при наследника му Хрушчов, председател е дълги години на Съвета на народните комисари (правителството), лично познава повечето от правителствените ръководители по света, както и дейците на комунистическото движение. Придружавал е Сталин на Постдамската конференция през 1945 г. на победителите във войната срещу Хитлер.
.
==== ЗАПИСЪТ ====
Случката, който магнитофонният запис разказва, е от онези исторически дни на конференцията в Потсдам:
– След войната ни потрябва Либия. Сталин непрекъснато говореше “Давай, натискай!”
– А с какво се аргументирахте?
– В това беше и цялата беда. Трудно беше да се аргументираме. На едно от заседанията на съвещанието на министрите на външните работи аз заявих, че в Либия е възникнало национално-освободително движение. Но понеже то е още слабо, ние искаме да го поддържаме и да построим там военна база. Като чу това, на Ърнст Бевин (английски външен министър) му стана лошо. Дори се наложи да му бият инжекция. Наложи се да се откажем. Бевин подскочи целият, викаше “Това е шок! Шок, шок! Никога не сте били там и няма да бъдете!” (дали, понеже се сещам за Муамар Кадафи, а след смъртта му и за разпалилата се гражданска война и тамошните "подвизи" на Вагнеровците на Пригожин)
– А вие как се аргументирахте?
– Да се аргументираме беше трудно. Неясно беше, да. Нещо подобно – че народът на кралството иска самостоятелност, но тази самостоятелност трябва да се пази... Не стана тази работа. По-рано малко внимание обръщахме на не съвсем твърдите граници, които ги имаше в Африка (а сега? – моя бел..) Ето например Либия, където на мен би беше поставен въпроса, че този район трябва да се отцепи, да мине под наш контрол. Да ги оставим да живеят, както си знаят, но да мине под наш контрол. Веднага след края на войната...
– Българите често пъти задават въпроса: защо след края на войната ние не присъединихме към тях част от Гърция, приморската област (Беломорска Тракия – бел.авт.)?
– За това много настояваше другаря Коларов, работещ с Георги Димитров. Невъзможно беше. Защо не ни се удаде да вземем целия Берлин? Би било по-добре. Но трябва да се знае мярката. Това щеше да попречи на много други работи – за Либия и за Средиземноморието. Аз се посъветвах в ЦК и ми казаха, че не трябва, не е подходящото време. Наложи се да замълчим...
– А Коларов много напираше. Хубаво, ако беше станало, но тогава беше несвоевременно. Защото Либия и Проливите, а не България бяха важните за нас. Поставих този въпрос много твърдо. Отстъпвахме по другите точки, за да получим тях...
– Искахме заедно с турците да охраняваме Дарданелите, искахме база в Либия. По моему, Сталин искаше всичко да стане законно, дори чрез ООН. Но те не можеха да го приемат, аз знаех. Това беше наша грешка. Ако бяха социалистически държави, все щяхме да се договорим, но не бяха. Когато навлязоха нашите кораби, английският флот вече беше акостирал там. А Сталин все викаше “Давай, натискай! В порядъка на съвместно владение...” Аз му виках – “Няма да дадат!” А той – “Нищо! Все пак пробвай!”
***** бел.: на разговора на 9 октомври 19944 г. в Москва с Чърчил Сталин се съгласява България да бъде наказана, горещо прегръща идеята да й се отнеме Беломорието, за да не се въобразява като средиземноморска държава в замяна на преразглеждането на Конвенцията от Монтрьо (режимът на преминаване през Босфора и Дарданелите) *****
.
Ърнст Бевин, за когото ветеранът Молотов говори, също е забележителна фигура. Както Молотов, и той е започнал кариерата си от обикновен работник. Издигнал се е до профсъюзен лидер. В коалиционното консервативно правителство на Уинстън Чърчил става министър на труда. Когато лейбъристите печелят изборите, е назначен за външен министър. Затова е присъствал в Потсдам, където са се чертали квадратчетата на света – от България до Либия, от Проливите до Берлин.
.
Същите онези квадратчета, които Чърчил толкова образно описа в мемоарите си.
Илюстрирани със "салфетката" (гърба на листа с менюто) по полунощно време на вечерята на 9 октомври 1944 г. в Москва със Сталин. (давам снимка на прочутия лист от менюто, който никога не е публикуван)
Двамата лидери спорили и драскали цифрите върху салфетките, защото под ръка нямали друга хартия. Накрая се разбрали за 50 на 50 на сто влияние съответно в България и Гърция и го записали в листа в менюто. Сталин искал 90%, както в Румъния,но Чърчил го парирал с отстъпка на съветско влияние в Гърция. В Потсдам се коригирали – съответно за 75% към 25% за СССР в едната държава (нашата) и толкова – 75% за Запада и 25% за Изтока в другата държава (Гърция.) И съответно СССР набързо фалшифицирал с тези нови % листа от менюто вместо първоначалните 50/50%.
Година по-късно Молотов и Бевин договорили по 100 процента влияние – на Москва в България, на Лондон и Вашингтон – в Гърция.
Почти светкавично – веднага след това, българската опозиция е разгромена и лидерът й Никола Петков висва обесен. За финал членът на Политбюро Трайчо Костов, който е с партийно поръчение и такова от НКВД (тогавашното име на КГБ) да се прави на прозападен и затова да защитава като негово прикритие западни интереси, вкл. и в самата БКП, е обявен за предател и екзекутиран. Заповедта идва от Кремъл, а първото нейно запевало у нас е Тодор Живков (от онзи момент започва стремителния растеж на партийната и държавната му кариера).
От другата страна на границата с помощта на дулата на дебаркиралите английски войски е смазана съпротивата на комунистическата партия на Гърция и изтребени активистите й. Съветските дивизии - 4 на брой от базираната у нас 57-ма съветска армия на ген. Бюрозов, дислоцирани на южната ни граница, не се намесват. Браздата прекосяват насам беглеци-политемигранти, но в обратната посока не преминава дори пушка, дори патрон. Не преминават пушки и патрони и от юг в посока към България – когато горяните (партизани срещу комунизма) са преследвани и унищожени също до крак.
Така разказва историята – за „салфетката” (листа с менюто), за сталиновото “давай, натискай!”...
И го преразказва настоящето. С онзи таен документ ЦДА1б/67/3031/128-9, пръкнал се преди години в България. С изпълнението му в днешни дни. С реакцията на Запада срещу него. С борбата за сферите на влиянието.
.
– Ирак е моята първа любов, Либия – втората! – откровеничи понякога пред най-близките си акад. Евгений Примаков. Дълги години той е елитен съветски разузнавач, после шеф на кажи-речи единствената политоложка “фабрика за мисли” в СССР – Института по международна икономика и международни отношения към Академията на науките, по-популярен като “САЩ – Русия”. Шеф е и на Института по Изтока към същата Академия. В годините на перестройката той стана първи зам.-председател на КГБ, ръководител на Върховния съвет (парламента) на СССР и началник на Първо главно управление на КГБ и на преобразуваното от него Служба за външно разузнаване. Тя е ръководена от Сергей Наришкин (бел.от наши дни: той чрез ген.-лейтенант Леонид Решетников монтира на постовете им редица наши демократични партийни и държавни дейци, вкл. и Румен Радев.)
Евгений Примаков после го направиха външен министър и дори и премиер на Русия. (наследи го Владимир Путин).
"Ако България провежда курс на присъединяване към европейските икономически структури, това няма да навреди на отношенията ни и ще бъдем много щастливи, ако едновременно с това тя развива и политиката си с Русия". Думите са на акад. Евгений Примаков. А същността им - българската външна политика е такава дори и сега, в наши дни.
Примаков е онзи, който създаде специалните взаимоотношения на Русия с арабския свят, с Китай, с Индия и понеже не можа да направи Троен съюз между тях, предложи същата идея в много по-световен формат – БРИКС. И осъществи заръката на Политбюро на комунистическата съветска партия – да се допусне от немай-къде западно икономическо и политическо влияние в бившия соцлагер, но под колкото се може повече контрол на тайните руски служби, а за Балканите – влияние не повече от една четвърт.
(край на откъса от книгата ми „Либийска връзка”, „Кайлас”, 2008 г.)
.
=====БКП ТОГАВА И ПРОИЗВОДНИТЕ Й СЕГА=====
БКП/БСП и производните й образувания не са съществен фактор преди 9 септември.
Апогея на членската си маса достигат през 1923 г. с 38 000 члена. Естествено, че след Деветоюнския преврат и Септемврийското въстание (и двете през 1923г.) част от членовете са репресирани, а другите овреме са се разбягали от партията.
През 1931 г. на относително най-почтените избори в царство България за Работническата партия (легалното прикритие на БКП) гласуват 170 000 души и тя печели 31 мандата в парламента.
9 септември я заварва с 14 000 членска маса по редица данни (числото включва убитите й членове и емигрантите).
__________________________________
До 1948 г. БКП стремително набъбва и V й конгрес (1948 г.) отчита 496 000 члена. Т.е. и куцо, и сакато се е втурнало към нея.
На 10 ноември 1989 членската маса на БКП е 983 000 души и над 460 000 кандидат-членове – общо 1.5 милиона души!!! Членската маса на сателитното й БЗНС е почти 100 000 души.
___________________________________
.
Когато БСП отстъпва от властта, членската маса започва бързо да се топи за разлика от тази на влизащото във властта СДС. И пак и куцо, и сакато се втурва към новите партии на властта.
Сега, в днешните дни в страната има около 300 000 партийци на различни партии - производни от БКП/БСП.
**** ГЕРБ - 86 000
**** БСП - 105 000 (но по обновените електронни карти за членство са 50 000)
**** ДПС - 66 000
**** АБВ - 14 000
**** СДС, отцепили се от него и разни негови подпроизводни - 40 000 (бел.: през 1992 г., когато управляваха, са 1 млн.)
**** Разни патриотари - около 20 000
.
Двете воюващи помежду си на живот и смърт армии - Вермахта и Червената армия са посрещани радушно у нас в рамките на три години – респективно когато навлизат на 1 март 1941 г. и на 8 септември 1944 г.
И в София е така: по един и същи начин - вкл. с приветствената арка на Орлов мост и с агитката на стъпалата на Софийския университет с разпънат лозунг „Да живее славният Вермахт!”/„Да живее славната Червена армия!”
Погребението на цар Борис, а няколко години по-късно и на комунистическия вожд Георги Димитров - върли политически противници, се оказва всенародна драма. То е организирано по един и същ начин, вкл. с влак с тленните останки, който обикаля из страната преди самото погребение. На гарите населението се стича и неудържимо плаче: „Царю/Вожде, на кого ни оставяш...”
И всичко това отново в рамките на няколко години!
.
Ще напомня, че след падането на Тодор Живков първият свободен митинг беше организиран от БКП, а вторият свободен пак от БКП чрез така нар. тогавашна „опозиция”, създадена от нея. Този митинг пред "Александър Невски" одобри с овации и така да се каже, гласува (буквално – множеството вдигна ръка) предложеното доверие на държавното и партийно ръководство от комунисти. (Петър Младенов, Андрей Луканов, Александър Лилов).
.
Желязната стена по света беше паднала, но тук, по тези географски ширини и дължини винаги са уважавали, почитали и са се присламчвали към властта.
Партийците като брой растат, когато партиите им са във властта и рязко намаляват, когато са извън нея.
Нагаждачеството, примиренчеството, дребния битовизъм - да си кютам, а други (онези проценти, които отдавна не важат) да оправят страната, е в кръвта ни, в гените ни, в манталитета ни, в начина, по който възпитаме децата си, внуците ни.
Затова да не се чудим и вайкаме, че и преходът ни е такъв, че и управниците ни са такива и че заплахата от изчезването ни като нация расте до огромна заплаха, че винаги промените у нас идват отвън и се очакват да са отвън.
**** Снимка на прочутия лист от менюто с влиянието в %. След онази историческа вечеря е останал е в Русия и Кремъл си е позволил да фалшифицира числото 50/50 за България на числото 75%/25%, което е била договорено години по-късно.
**** Използвам съм и откъси от моята книга „Либийска връзка” (2008 г.). Тя, както и др. мои книги, е в библиотеката на Американския конгрес, в библиотеките на най-елитните световни университети – Харвард, Йейл, Принстън и др, в библиотеките на много чуждестранни външни министерства, на световни аналитични центрове и световни разузнавания.

Курултай

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите