То е така, но от този сблъсък някога е произтичало добро за по-развитата цивилизация, като множеството от свободни граждани е растяло, а не масово поробване или варваризация. Говорим за времената на свободните и демократични градски общества създали западната цивилизация. Да, тя е унищожена и срината до основи от варварите, но ценностните й белези оцеляват и след хиляда години властващ варваризъм продължават да са идеал. Възвръщат се. Единствено демокрацията има свойството да се възпроизвежда, защото се основава на базисните, природни нужди и потребности на човека, като живо същество - да се възпроизвежда и оцелява. Единственото условие е - свобода!
Проблема е, че с хилядолетното съществуване на поробващата, варварска държава целяща единствено ограбване и подтисничество от страна на малцина над мнозина, са се развили и механизмите, способите за налагане на власт. Днешната демокрация страда от тези системи за налагане волята на малцината над мнозината, а не както изначално е действал демократичния процес. Ползва се точно закона и градоустройството, държавността - висшите демократични структури като способи за изземване властта на самовъзпроизвеждащата се свободна демокрация. Звучи нелогично и противоречиво, но е нужно да се запознае човек само с едно произведение на Ерих Фром, за да се схване как в условията на уж развита демокрация от свободни индивиди, високо производително общество, може човека да бъде доведен до състояние за отказ от личната си свобода. Чрез едно уж нагледно безобидното и иначе естествено проявена емоционална неангажираност на производствената сила към обществените процеси, се стимулират не градивните, а разрушителните поведенчески прояви. Още 20те, 30те години в Германия първо се прилага т.нар. "Култургриг" - културна война. Всеки знае или е чувал за крайностите и педерастии, всякакви извращенски, представяни като "култура" влияния върху обществените нагласи и живот въобще от времето на Ваймарската република. Но те са изкуствено прокарвани, източника не са производствената сила и нейните потребности. Така тя емоционално бива въвлечена в посока на обществен регрес и разруха, доведена до безалтернативност. Алтернативата й се задава пак изкуствено, извън нея. Хитлер и водачите на уж национал-работническа организация нямат и един ден трудов стаж. Това се постига съпътствано от много сериозна научна разработка върху нагласи и тенденции с участието на цели институти и университети. Те създават този модел, схема и самите те после най-много страдат от нея. Защото след всички последващи катаклизми свободната демокрация все пак оцелява и успява да се самовъзпроизведе, но властовите механизми за въоръжени с все по-усъвършенствани системи за налагане волята на малцинството над мнозинството уж по демократичен път.
В следвоенните години тези схеми най-успешно се прилагат в Латинска Америка и бивши колонии. Много лесно се разпознават. Не можеш да ги сбъркаш. Те (схемите) заработват сред младите, в системите за образование и уж "масово ограмотяване", уж за формиране на свободна производствена сила като база на държавната и икономическа структура, но завършват винаги по един и същи начин. Непроизводствената сила, съпътстваща производствената формира силовите структури и най-вече войската. Уж за защита на държавата, демокрацията и свободата, тя се оглавява от тиранин или подтисник начело на военизирано малцинство или отъждествило се със силоваците. Така по света, уж от революции за свобода, уж по демократичен път и с демократични способи на власт идват тирани, носещи един и същи белег, облечени по един и същи начин - или директно носещи униформа (Хитлер, Мусолини, Кадафи, Кастро, латиноамерикански генерали, африкански генерали, азиатски генерали), или наподобяващи униформа (Сталин, Мао, Хо Ши Мин, шейхове и аятоли) навсякъде според етнически или други особености. Без значение дали с представени като крайни леви или десни, религиозни или атеистични убеждения. Те още преди Хитлер емпирично, с изследвания е установено, че не са водещите. Важен е способа по който ще бъде разтърсена емоционално неангажирана производствена сила. Целта е тя да бъде срината и нейното благоденствие и просперитет да бъдат подчинени на установената по "освободителен път", революционно наложена власт. Когато няма достатъчно вътрешно непроизводителни сили, те биват внесени отвън, уж с цел да бъде увеличена производителната сила. Но по правило тя не носи цивилизационните белези на свободния, творящ и проспериращ индивид, а обратното - на тоталната зависимост от държавно обезпечена издръжка, поддръжка.
Единствено САЩ, Канада, Австралия, Нова Зеландия са вървели по друг път - там обществената организация се е развивала и обогатявала от високо производителни и свободни хора, бегалци от системи на подтисничество. Те вече са развили съвсем различна, нов тип цивилизация. Макар и основана на старите, демократични идеали, нейната сила е в технологичния прогрес за обезпечение на всяка човешка нужда и потребност, свободно проявена. Както и на традиционно неангажирана с обществените процеси армейска структура за защита. Дори в дадени периоди са могли почти без армия да съществуват. Докато не почустват заплаха от страна на варваризма. Варварите не им пречат. Сега, вече наливани с варвари отвън се зараждат тенденции за самозащита, но на индивида, не на държавата. Когато държавата или властта поеме и ако поеме такава инициатива за защита от варварите, облече се в униформа, тези, последни останали острови на демокрацията ще бъдат застрашени. Но, те вече близо 500 години оцеляват и още 500 поне ще оцелеят, според мен поне. Всякакви схеми им се прилагат, но оцеляват.
В нашите, европейски общества, за съжаление властовите схеми са прилагани от столетия, прилагат се и не изглежда скоро тази тенденция да бъде спряна. Те тук се разработват, винаги в среда на най-висока производителност и с претенция за демократична свобода, но тотално лишени от основния принцип на свободата и демокрацията.
Основният принцип е - Който иска да служи на обществото, обществото му дава свободата да прояви този свой феномен (според Аристотел е точно феномен, защото да служиш някому, още повече на всички, означава ти да се лишиш от собствената си свобода, като най-висша ценност. Да се жертваш за другите). Обаче, същото това общество не те избира да го водиш. Напротив - неговото основно право е да те спре да управляваш, не да те "избере" да управляваш. В Атинската демокрация има т.нар. "остракизъм". Гражданите решават не кога да ги "поведеш". Това ти сам си избираш. Те избират кога да спреш да ги водиш. Когато усетят, както в днешно време го наричаме "преяждане с власт". Колкото и да считаш, че си дал на обществото, обективно може и наистина много да си дал. Но дали да продължаваш да "даваш" или да седиш с правото да "взимаш" щото имаш "заслуги" не важи. Ти сам си си решил да служиш. Нищо не ти се полага. Свободните могат и без теб. Могат без водач, когато няма нужда от водач.
Същото го има и в Рим, то е в основата на републиканското управление.
Така цивилизацията на свободните демократи е оцелявала с хиляди години, с далеч не така развити средства за производство и защита, заплашвана или атакувана от далеч по-страшни и многобройни варвари отвън. Варварите са ставали цивилизовани, а не цивилизованите да се варваризират.

Съжалявам, но няма как да бъде изразено с две думи. Даже има още много примери и доказателства за привеждане. Но, извода е един - след унищожаването на цивилизацията ни, на нас ни е наложена поробващ модел на държава. Ние всички искаме да си възстановим моделите на свободно и демократично самоуправление, основано на производителност, общ просперитет чрез трупане на благосъстояние. Самият варварски модел за упражняване на власт, обаче, чрез управление на обществените фондове за общо развитие и защита, налага модела на управление чрез непроизводстените елементи от обществото. Не патрицият - бащата, който чрез умения и труд гради общ дом за всички свои чеда (по смисъл дори и на осиновени варварчета) взима управленски решения, а от малцината грабещи точно от патрициите. Огледайте се - нито един управляващ няма и ден трудов стаж като част от производителната сила. Всички произхождат от непроизводителна среда. Това са плебеи, не са патриции. Те служат на някого, но не и на производителното общество от свободни граждани.

Голямата цел е да бъде овладяна САЩ и целия Нов свят в същата схема на емоционална неангажираност и усещане за липса на алтернатива, на безизходица. За съжаление и трупаното благоденствие от страна на производствената сила спомага. Следва Култургриг (той си върви световно вече повсеместно) и някой облечен във военна униформа или напомнящо нещо подобно изскача като "спасител", след което уж всичко приключва. Но, в самата еволюция е заложено малцинството да се самосегментира и намалява до самоунищожение. Така тираните винаги пазят и силата на заплахата със собствената си смърт да унищожат едва ли не и цялото човечество, със силата на прогреса, роден с труд и творчество на производствените сили. Затова и логиката е такава - няма от какво да се страхуваме. Страхът и лакомията са естествени движещи сили, но те няма как да се самопроизвеждат. В тях е заложена разрухата, не градежа. Не се плашете да гоните и преследвате властващите. Не е важно да се гласува ЗА, винаги се намира кой да изяви желание и води, да намира изход от обща заплаха. Важно е да се гласува ПРОТИВ. Да махаш който вреди и може да се оцелява и без водач. Както хората са оцелявали в Дивия Запад, пустините и джунглите на Африка, Австралия или заобиколена от варвари Европа. Може да не гласуваш, но не бива да си безстрастен и емоционално неангажиран, когато малцинство ти налага бездарник за водач, хеле пък някой с фуражка. То е по-страшно от липсата на разпределящ обществените фондове. Тях все ще се намери кой да изяви желание да ги разпределя. Дали добре го прави или зле съдиш ти, не съди... съдът, камо ли пък псето на властта - полицията. Те от тях се хранят. Важно е само да не се меси армията, пък ако ще и хич да няма армия. Те, варварите така или иначе ни владеят. Или обща армия плащана или даже съставена от свободни граждани, или никаква армия. Ако не е такава, тя само привидно върши работа. Защитата на обществото и свободата си е грижа на свободните общества. Но, ние не сме свободни. Поне европейците не сме. Ние се докарахме да ни управлява една централно европейска провинция (от която тръгна и разрухата на цивилизацията ни). Тя да си налага решенията, а не свободна, целокупна, демократична Европа. Огромна е разликата със САЩ, а Великобритания не случайно излезе от тази гмеж. Да, така им внасят проблеми, то те за тях са видни, осезаеми. Ние потъваме в културкрига и беземоционално се давим в него, за да ни владее някой крадлив варварин и потъпва общия ни прогрес. Като капак ни делят на развити и недоразвити общества, държави, провинции, градове, че до индивид. Но то не е вярно, само свободата ни е масово отнета, да гоним крадеца. Започнем ли - нова заплаха, уж още по-страшен варварин - Путин, до пълно унищожение.
От как свят светува - все една и съща игра, с едни и същи играещи роли.

Няма различни цивилизации - има една цивилизация - на общия дом изграден от работещ и трудещ се патриции. Древните гръко-римляни имали ли са театър, колизеум. За какво - културна и идейна обмяна.
Ти имаш ли си (всеки от нас, даже вече независимо от коя част на света) телевизор, радио. За какво ти служи - за същото. само дето нямаш право на глас. То имаш, и всеки вкъщи го издава, но никой друг не го чува.
Имали ли са форум, на който всички от общия дом(града) да се събират - форум. Има ли са. Ти имаш ли си хол, място на което всички от семейството да се събирате. Имаш си. Имаш ли си канализация, тоалетна, спалня. Имаш ли си хладилник, от който да си взимаш прясна храна, както гърци и римляни са взимали от пазара в центъра на града - имаш си. Имаш ли си бюро, книги, писалки за да се самообучаваш. Имаш си - те са си имали академии и са се самообучавали на същия принцип.
Ти не си нищо друго освен един гръко-римлянин. Същия цивилизован човек, цял живот за това живееш и се бориш, градиш, за да създадеш семейство и го образоваш, цивилизоваш в един общ дом. Цял свят вече така живее. Цивилизацията ни е една, всеобща. Както истината една и валидна за всички. Но ти хем плащаш за да го построиш, без ничия чужда помощ и то в троен размер ако си теглил и заеми, хем му плащаш и данъци. Властта не ти е помагала, напротив, тя те е ограничавала, даже пречила, крала те е докато ти градиш. Не само това, ами си и напълно зависим, могат съвсем демократично, с решение на малцина, да ти го отнемат, уж са общото благо. Не определяш какво да гледаш по ТВ, не знаеш каква вода пиеш, нито каква храна ядеш, още по-малко на какво учат децата ти в училище. Ти си си сам спасението и решението. Оставиш ли се на властта - мъртъв си. Тоест, свободата ти и цивилизацията ти, труда и живота ти са отишли напразно.
Е, да, ама други общества и народи не са съгласни. Прави като тях. Не се отказвай сам от по собствена свобода и воля градена цивилизация и ценности. Поне пази спомена, идеала. Не бъди беземоционален наблюдаващ.

п.п. Щото нали рядко вече пиша, та да си го излея. За които не ни плаши да си четем и се вълнуваме.